НАТО играе ключова роля за създаването на въоръжената демокрация в Европа и едновременно с това представлява сериозна заплаха за сигурността на континента.
След края на Втората световна война, когато капитализмът и комунизмът бяха двете доминиращи идеологии в международните отношения, САЩ, жадни за научните и индустриални ресурси на Европа, влязоха в зеления континент, уморен от разрушителните войни.
С помощта на плана Маршал САЩ избраха Европа за свой стратегически съюзник в борбата срещу Съветския съюз.
Постоянната сигурност е предпоставка за стратегическо партньорство.
Затова, освен плана Маршал, уж само подкрепената от НАТО въоръжена демокрация можеше да гарантира непрекъсната сигурност за дългосрочно стратегическо партньорство между Съединените щати и Европа.
Диктувайки този тип демокрация в Европа под формата на запазване на ценностите и взаимните интереси, САЩ внушиха на европейските лидери и нации, че трябва да прекратят войната помежду си и да се присъединят към САЩ за постигане на „глобалните“ цели, т.е. противодействие на комунизма.
Според своята политика стратегическата цел на САЩ е популяризиране на обществените знания в Европа. Те също така се стремяха да подкрепят онези политически движения и организации, които, от една страна, биха могли да гарантират мира и сигурността в Европа, а от друга, да убедят европейските държави да си сътрудничат със САЩ на международно и транснационално равнище в контекста на новия ред след Втората световна война.
В процеса на укрепване на НАТО „демокрацията“ се разшири заедно с военните цели на НАТО в лява Европа.
Затова в трансатлантическите отношения и събития се случи чудо, вчерашните врагове станаха днес приятели и стратегически партньори.
Всъщност въоръжената демокрация беше постижението на НАТО за европейските страни.
Демокрацията работеше много добре, до момента, в който криминалните европейски държави започнаха да се представят за големи привърженици на правата на човека и околната среда!
Ленинизмът и сталинизмът, расизмът, фашизмът, апартейдът, геноцидът, крематориумите и бруталните убийства в Африка и колонизацията на Индия, ужасяващите събития в Първата и Втората световна война, бруталните убийства в Сребреница и Босна са само малка част от историята на Европа.
След Втората световна война Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Брюкселския пакт през 1984 г. и сформират Организацията за отбрана на Западния съюз в отговор на германските заплахи и настъпването на Съветския съюз в Източна и Централна Европа.
Правителството на САЩ, което получи одобрение от Конгреса за военните си ангажименти извън своите граници в отговор на съветската намеса в Чешкия преврат, се присъедини към Брюкселския пакт заедно с Канада на 4 април 1949 г. Така САЩ и 11 европейски държави основаваха Организацията на Северноатлантическия договор срещу Русия и Германия във Вашингтон.
След поражението на Франция в битката при Диен Биен Фу във Виетнам, Съветският съюз, който считаше Германия за свой враг, се възползва от тази възможност и предложи Договора за колективна сигурност на Съединените щати, Великобритания и Франция през 1954 г., който беше отхвърлен и от трите страни.
Няколко месеца след отрицателния отговор от НАТО, поради враждебността си към Русия, НАТО прие членството на Италия на 4 април 1949 г., а Германия стана член на алианса на 9 май 1955 г., за да попречи на Москва да се възползва от европейските политически конфликти в областта на сигурността.
След присъединяването на Германия към НАТО Съветският съюз пет дни по-късно създаде Варшавския договор, използвайки военни съоръжения в Източна Европа, което на практика провокира студена война.
След разпадането на Съветския съюз по време на председателството на Борис Елцин на 21 декември 1991 г. Москва изпрати писмо до генералния секретар на НАТО с молба за членство във военния блок, която беше отхвърлена.