16 декември 2019-Нюз Фронт.
» В душата ми трепти името България…»
България трябва да знае за българите и българската общност в Крим. Добре известно е, че навсякъде по света има българи, които по една или друга причина не живеят в историческата си родина, но родината не престава да живее в сърцата им.
Тези българи, са като посланици на добра воля, носещи мисията да съхраняват, продължават, помнят българския дух и мисия- като наследници на горда, велика нация, дала някога буквите на вси славяни. Историята на българите в Крим заслужава отделно внимание, защото е вдъхновяваща, ярка и жива…и продължава да се пише…България може да се гордее с българите в Крим, които грижливо и с трепет, от поколение в поколение предават езика, традициите и културата на децата и внуците си.
Защото се пише всеки ден с постъпките на всеки един българин, който достойно представя името «България».
Днес, българите в Крим са неделима част от живота на красивия полуостров, където са намерили своя втори дом. И са обичани от кримчани. Затова, такава кръгла годишнина, беше отбелязана като истински семеен празник.
Регионалната българска национално-културна автономия на българите в Крим, носеща името «Паисий Хилендарски» отбеляза 25 години от деня на формирането си.
Честването на годишнината се проведе в Кримско-татарския държавен академически театър в столицата на красивия полуостров, Симферопол.
Представители на различни кримски народи се събраха, за да поздравят национално-културната автономия с годишнината.
Гостите бяха приветсвани от главата на българската общност в Крим Иван Абажер. Той благодари на съюзниците и сънародниците, и на всички, които помогат на организацията през всичките години, развиват българската култура и обичаи, и правят всичко, за да гарантират, че българите хармонично се вписват в многонационалния колорит на полуострова.
„Не бихме се състояли, ако властите на републиката във всички времена: украинско, руско, не ни оказваха помощ.
Днес много национални общности: германската, българската, гръцката, арменската и кримска татарска участват, във всички международни мероприятия и площадки, където се обсъжда Крим, и какво ще се случва с него.
Правим чудесна, голяма работа. Вярвам, че нашата общност няма да подведе кримчаните, ще правим всичко възможно, за да има спокойно небе над нашата република. «
Поздравление прозвуча и от главата на Република Крим Сергей Аксьонов, който специално за празника не пропусна да отправи поздравителен адрес.
С топли думи приветстваха и от ръководството на Република Крим, в лицето на председателя на Комитета на Държавния съвет на Република Крим по въпросите на народната дипломация и междуетнически отношения Юрий Хемпел и председателя на Държавния комитет за междуетнически отношения и депортирани граждани на Република Крим Алберт Кангиев.
Гостите на събитието се потопиха в атмосферата на оригинално творчество, сърдечност, и на истински български празник.
С особено уважение присъстващите говориха за героите на празника — онези, които стояха в началото на създаването на българското общество, и тези, които днес влагат сърцата си в увеличаване на духовното наследство на своя народ.
Кръвтта вода не става…тази фраза изключително точно описва невероятната атмосфера на празника.
Още на входа в театъра, всички гости бяха посрещнати от българи в народни носии, с чаша истинско червено вино и парченце сирене. Така, по български.
След вкусното посрещане, всеки дошъл да сподели празника, се отправяше към залата под звуците на духова музика.
Във фойето звучаха оживени разговори на български и на руски, топли прегръдки си разменяха приятели, и се поздравяваха с празника.
Празничната програма изпълни с гордост и любов залата, и всеки зрител се превръщаше в участник, в това невероятно живо преживяване. Песни, които отвеждат душата в най-съкровените спомени, детски звънки глас изпълва залата с «Облаче ле бяло..» под светлините на прожекторите проблясват сълзи…българите в Крим празнуват със сърцата си…
В този момент, тази обща, споделена любов сякаш прегръща…както прегръща Мама и ..България..
Българите в Крим имат историческо минало, но по-важното е, че имат историческо бъдеще. Защото, във всеки един от тях гори пламъчето на любовта към България, на отговорността да си достоен българин, и признателността към Русия, която никога не е оставяла страната ни в трудна минута, защото душите на народите ни са свързани завинаги.
Ася Иванова-Зуан