Чешкиян аналитик Тереза Спенцерова в седмичното си интервю за „Парламентарни листи“ коментира срещата на върха на Нормандската четворка в Париж, както и изборите в Обединеното кралство, които приковали голямо внимание, но не предполагат сигурност, въпреки че ситуацията е много сериозна.
Превод:
Това беше първата среща на президентите, следователно тя трябва да се разглежда като „опитване на почвата“. Освен това, за пет години след Майдана се натрупаха толкова много проблеми, че може би би било изключително наивно да очакваме какъвто и да е голям пробив. Освен това, по време на срещата на върха в Париж, в Украйна срещу Зеленски бе налице заплахата от „Майдан срещу капитулация“, тоест срещу капитулация пред Русия.
Вярно е, че според проучванията 75% от украинците биха искали мирно споразумение с Русия и нормализиране на отношенията, но останалите са националистически и войнствено настроени. Освен това през последните години тези хора успяха да заемат важни държавни постове, така че тяхната сила, възгледи и готовност за действие не бива да бъдат подценявани. В тази връзка дори намекът за газово споразумение (било то за транзита му през Украйна или за изплащане на руските дългове) е своеобразен „огромен напредък“. Но забелязах, на първо място, как „тихо“ Макрон и Меркел се държаха на срещата на върха.
Двете държави отново изграждат отношенията си с Русия по свой начин и вече никакъв „руски Крим“ не ги интересува. Украйна, а камо ли палавата Украйна, се превърна в тежест за тях.
Но те също така осъзнават, че за САЩ, поне за някои американски кръгове, Киев е стратегически важен инструмент, с който Русия може да бъде принудена да хвърли маса сили.
Затова Германия и Франция витаеха някъде по средата и висят „нито тук, нито там“. От една страна са техните интереси, а от другата — интересите на САЩ.
В резултат на това на срещата на върха Меркел и Макрон «меко казано, просто» си седяха, презастраховаха се, не подкрепиха Украйна по никакъв начин, за разлика от предишните години. Позволиха на ситуацията да се развива по естествен начин.
Следователно Зеленски неизбежно трябваше да стигне до извода, че в Европа вече има малко истински съюзници.
Меркел и Макрон, всъщност, с това си поведение, сдържано, но открито застанаха на страната на Путин.
Ако Зеленски беше Саакашвили, би започнал да си гризе вратовръзката.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.parlamentnilisty.cz/arena/politologove/Krym-uz-nikoho-nezajima-Macron-a-Merkelova-dali-ruce-pryc-Tereza-Spencerova-a-zle-zpravy-pro-Ukrajinu-606718
