Едва някой от политолозите е бил убеден, че срещата на върха на Нормандската четворка в Париж веднага ще даде положителен резултат. Някои горещи глави дори изразиха съмнения относно целесъобразността на посещението на руския президент Владимир Путин на тази среща, защото след войнствената реторика на украинския му колега Владимир Зеленски, резултатите бяха предсказуеми.
Трудностите на Зеленски
Фактът, че самата среща се проведе три години след предишната, може да се счита за единственият напълно положителен резултат.
А още и това, че тя продължи не шестнадесет часа, а «само» осем и се постигна съгласие лидерите да се срещнат не след три години, а след четири месеца. Прогресът обаче …
Общите думи за необходимостта от стабилизиране на ситуацията и значението на спазването на примирието, дадени в комюникето, не могат да се считат за голямо постижение. А изявлението за необходимостта от придържане към „формулата на Щайнмайер“ отдавна е нещо обичайно.
Въпреки оптимизма на Зеленски преди пътуването, който заяви, че тръгва с конкретни предложения, изпълнението на които ще търси на всяка цена, нито едно от тях не бе прието. Не е ясно защо той внезапно реши, че ще може да направи това, което бившият президент на Украйна Петро Порошенко не успя да направи.
Става дума за следното: да надиграе Путин, изтласкайки разговора извън Минските споразумения. Не се получи.
Дори пресконференцията след срещата на върха да ни беше показана без звук, резултатът щеше да ни е ясен от лицата на президентите.
Всъщност, резултатът касае само Украйна и нейния нацонален лидер, който сам се набута в задънена улица.
Той практически няма възможност да изпълни Минските съглашения. Ако започне да действа в тази посока, моментално ще бъде лишен от власт.
Кой победи?
Що се отнася до Путин, дори и да не беше казал дума на срещата, той пак щеше да е победител. Фактът, че той се съгласи на среща (която Зеленски се опитваше толкова дълго да осъществи…), знаейки предварително за безплодността на нейните резултати, говори за далновиднотста както на президента на Руската федерация, а и на неговия щаб. В крайна сметка неговият колега направи всичко сам, ясно демонстрирайки пред целия свят как ще „установи мир“ в Донбас и как самият той се отнася към прилагането на Минските споразумения.
В резултат Зеленски злепостави своите европейски и задгранични партньори, които наложиха санкции срещу Русия за «неспазване на споразуменията от Минск». А сега им се наложи нагледно да се убедят в следното: кой точно няма да се придържа към тях. Да, техните подопечни, за които толкова старателно се застъпваха…
Разбира се, че никой няма намерение да се извинява пред Русия, но конфузът, който бе налице, бе тотално очеваден.
Петя Паликрушева