Новата вълна на Арабската пролет си научи уроците от провалите на първата. Тя е пацифистка, речта й е светски и национално ориентирана и отказва всяка чужда намеса. Успехът й обаче е възпрепятстван от силите на властта, които отказват да отстъпят въпреки натиска на улицата и които, за разлика от нея, разполагат със средствата на своята политика.
Ситуациите в Ливан, Ирак и Алжир са различни в много отношения. Но във всеки от тези случаи могат да се зададат едни и същи два въпроса: Как да се излезе от безизходицата? И възможно ли е това да стане посредством компромис с местните власти, коментира ливанското издание L»Orient-Le Jour.
В Алжир при напрегнати и комични условия се проведоха избори, наложени от властта и отхвърлени от голяма част от населението, с цел да се придаде фасадна легитимност на военния режим, който има контрол над страната. Протестиращите в Ирак са по улиците от 1 октомври, въпреки правителствените репресии, които вече убиха 450 души, за да поискат обновяване на управляващата класа и промяна в конституцията, но проиранските сили отказват да отстъпят и педя. В Ливан на 58-ия ден от бунта партиите от коалицията «8-ми март» се противопоставиха на сформирането на независимо правителство и организирането на предсрочни законодателни избори, докато оттеглилият кандидатурата си за премиер Саад Харири залага на обратната стратегия, за да ръководи независим министерски екип, Източник: EPA/БГНЕС