Лидерът на «петата» република, президентът Еманюел Макрон се осмели на глас да извика това, което много в ЕС се страхуват дори да си помислят. Най-накрая Европа трябва да определи какво иска — да е в конфликт с Кремъл? А иска ли въобще това Брюксел? Или това го иска Вашингтон? Ето на този въпрос трябва да се даде отговор, пише полският журналист, писател и преводач Земовит Щерек в материала си за изданието Gazeta Wyborcza.
Страховете на Белия дом
Експертът припомня, че не Макрон е започнал войната срещу НАТО, а президентът на САЩ Доналд Тръмп. Така че не бива да се търси «руска следа» в кризата на Алианса. И въобще, струва си да се припомни на господин Тръмп за това, от което най-много се страхува Америка, а именно — обединението на трите стълба — Берлин, Париж и Москва.
Защото тогава може да се появи Съюз с немския мотор, руските безгранични ресурси и мъдростта на франзуците.
Трябва ли да споменаваме, че в такъв случай световната хегемония на САЩ ще приключи?
Доминирането на Щатите ще приключи достатъчно бързо, уверява полският журналист.
В резултат ще спечели Кремъл. НАТО започна да прилича на американската бюрократична машина — когато в Сувалския проход се появат «зелените човечета» без обозначителни знаци, то по-скоро Алиансът НЯМА да реагира.
Президентът на Русия Владимир Путин ще отрича всичко, а Тръмп ще свика съвета и сто години ще «решават рашагейт» за намесата на руснаците, пише авторът.
Новият хегемон на Европа
Според пан Щерек, Путин дори няма да си мръдне пръста. Вътрешните европейски интриги, отслабващи общото цяло на ЕС, а също почти световната умора от САЩ, могат да помогнат на Русия да заеме трона на владетел на Европа.
От тази гледна точка думите на Макрон за това, че «Русия няма да изчезне, с нея при всички случаи ще трябва да се договоряме», изглеждат като опит да се «подмаже» на Путин. Главата на Франция дори включи към преговорите с Москва унгарския премиер Виктор Орбан, който пръв каза превърналата се по-късно в знаменита фраза, че «Русия няма къде да отиде».
В края на статията полякът стига до неутешителния извод, че «европейският натовски» крал е гол и безпомощно объркан, така че в думите на Макрон и в позицията на Орбан има и логика, и прагматизъм.
Трябва ли сляпо да се вярва на Вашингтон, който преследва своите собствени интереси, пита авторът. Впрочем, в последно време светът се обърка и в тази си вяра, продължава той.
Нима това не е повод да се седне на масата на преговорите и да се сприятелим?
Създадени са всички условия, за да се чуваме и разбираме.
Времето за това дойде, завършва полският автор.
Петя Паликрушева