8 декември 2019-Нюз Фронт.
Проблемът отново ще постави Москва, Киев и Европа на 9 декември на масата за преговори.
На 9 декември лидерите на Русия, Франция, Германия и Украйна, след пауза от повече от три години, ще се срещнат отново в така наречения „нормандски формат“. Както се оказа, през това време мнозина успяха да забравят — за какво става дума и защо беше създаден.
Специалният кореспондент на КП, който присъства при раждането на този формат и най-драматичните моменти от неговата история, припомня: как всичко започна и до какво доведе.
Най-странната фраза „нормандски формат“ в света дължи на френския град Довил, където през 2014 година започнаха да честват 70-годишнината от десанта на съюзническите сили в Нормандия.
Френският президент тогава, Франсоа Оланд реши, че това е най-добрият му час, след което покани всички на тържеството. Лидерите на половината държави на планетата — от Барак Обама до кралицата на Дания, се събраха на френския бряг.
Сред тях се оказа, и превзелият властта в Украйна Петро Порошенко.
Изборите се проведоха на 25 май, срещата в Нормандия на 6 юни, а на следващия ден трябваше се състои инаугурацията на Порошенко.
По този начин Оланд реши да изгради мостове между Русия, Европа и Украйна, за да проправи пътя за урегулирането в Донбас.
Времена бяха, както се казва, от нож — пепелта в Дома на синдикатите в Одеса още не беше изстинала, избухна Донбас , Западът подготвяше санкции, мащабите на които никой не знаеше. И как да се приведе ситуацията в поне някаква контролирана посока, беше решително неразбираемо.
Всъщност срещата като такава не се получи тогава.
По време на тържествата, които лидерите наблюдаваха от трибуната, Меркел поведе Порошенко към Путин.
В този момент медиите получиха известната снимка с надпис „Дори и да си по-нисък, можеш да гледаш събеседника си , отгоре надолу“. Да, и самият разговор не продължи .
„Тази среща се проведе, както се казва в такива случаи, в кулоарите“, каза по-късно Владимир Путин.
— Седнахме на масата, разговаряхме около 15 минути. Не мога да кажа, че това беше задълбочена дискусия, въпреки това засегнахме основните въпроси за разрешаване на ситуацията и за развитие на икономическите отношения.
За журналистите този ден изобщо нямаше работа до вечерта. Всички преговори на президента на Русия се проведоха в „кулоарите“, където никой нямаше достъп. И французите изпратиха пресата на улицата — да изчакат пресконференцията, която едва не се провали.
Журналистите си накупиха от пазара (беше наблизо — на следващия площад) местно сирене. И всички, които по-късно влязоха в малката зала на прес-конференцията, започнаха да подушват подозрително — от журналистките чанти, сгънати в стената, се появи недвусмислена миризма. В извънреден режим целият ръчен багаж беше изнесен и стаята започна да се проветрява.
Шест месеца по-късно концепцията за „нормандски формат“ все още не беше измислена, но вече беше ясно, че Европа и Русия трябва да седнат и да разговарят с Украйна всички заедно -защото Порошенко не може да се договаря.
Дълго решаваха — къде да се съберат. Но към вечерта на 11 февруари 2015 година Владимир Путин, Меркел, Оланд и Порошенко все пак се събраха в Минск. Отлетяхме до столицата на Беларус, като се присъединихме за експресно посещение. Само час път, темата е ясна, те бързо ще говорят и ще се разотидат.
Ще бъдем вкъщи до полунощ. Кой да знае тогава какъв студен мраморен под в Двореца на независимостта има Александър Лукашенко.
А самите лидери на Русия, Германия, Франция и Украйна вероятно не подозираха, че разговорът ще продължи цяла нощ.
И цяла сутрин. 16 часа!
Владимир Путин и колегите му веднага влязоха в първата стая, която им попадна, и така прекараха цялото време там.
„Сега те ще започнат да ходят до тоалетната, тогава ще щракна“, казва дежурният кореспондент на руска агенция, заедно с множество други журналисти, на около 20 метра от заветната врата.
Но след 5 часа той, както и много други, вече уморено лежеше на пода — просто нямаше къде да отиде и никой не се появи иззад вратите.
Едва сутринта Меркел излезе и бързо се върна, а след това и Владимир Путин. Но, както се оказа, те излязоха за телефонни консултации.
Сервитьорите, едва стоящи на краката си, донесоха кафе през вратата и пред нейните членове на делегации замислено вървяха, които също нямаха представа как и кога всичко ще свърши.
Сутринта залата на Двореца на независимостта силно наподобяваше картината на Васнецов „Битката на Игор Святославич с половците“.
Едва в единадесет часа сутринта Владимир Путин излезе пред репортери с думите:
„Това не е най-добрата нощ в живота ми, но според мен е добро утро, защото въпреки всички трудности, ние все пак успяхме да се споразумеем за главното.“
Възможно бе да се постигне споразумение за прекратяване на огъня, за конституционна реформа в Украйна, която обеща да приеме закон за специалния статут на Донбас. Същият „набор от мерки“ беше подписан, който по-късно стана известен като „Мински споразумения“. Тази сутрин изглеждаше, че съвсем скоро нормалният живот ще се върне в Донбас.
Шест месеца по-късно за всички стана ясно, че Киев не изпълнява нито едно от постигнатите споразумения.
И Оланд през октомври 2015 година направи още един опит да оправи ситуацията, като покани всички в Париж.
Този път лидерите веднага седнаха на масата за преговори, придружени от впечатляващи делегации, но не успяха да напреднат в нищо.
Обещавайки на думи да изпълни всичко, под което се е подписал, всъщност Порошенко саботира всичко от началото до края. Осъзнавайки, че споразуменията от Минск за годината (първоначално планирани) не могат да бъдат приложени, те бяха удължени за … неопределен срок.
Резултатите от срещата бяха толкова лоши, че дори не започнаха да правят заключителна прес-конференция.
Журналистите, застанали привечер в двора на Елисейския дворец (а в Париж е именно така — или в прес-центъра, но през пътя, или на открито в двора), не можеха да повярват, че лидерите ще се качат в колите и ще се измъкнат.Но точно това се случи.
На следващата година отношенията между Русия и Украйна се влошиха: от многобройните обвинения от Киев за всичко подред до задържането на украински диверсантив Крим.
А Кремъл официално обяви, че «докато Украйна се откаже от политиката на терора и провокациите, няма смисъл от» нормандския формат «.
Въпреки това Владимир Путин отиде да се срещне с Меркел, която през октомври 2016 година се обади на участниците в «Нормандската четворка» в Берлин.
Този път цялата преса дори не беше поставена в съседна сграда, както в Париж, а в съседен квартал.
Разговорът се проведе в суперзатворена форма.
Журналистите трябваше да се задоволят с кратък видеоклип от началото на срещата и да обсъдят — къде е отишъл прехваленият немски принцип при изпълнението на законите?
До Владимир Путин Владислав Сурков седеше на масата за преговори, който беше под влиянието на санкциите на ЕС и изглежда нямаше право да влиза в Европа.
Но не беше възможно да се рестартира и „Минският процес” на германска територия — Киев упорито отказваше да изпълни политическите точки на „Минск”, напротив, опитваше се да откаже тези споразумения.
Владимир Путин трябваше да отговаря на въпроси от журналисти късно през нощта в една от залите на берлинското летище.
«Всички участници в днешната среща потвърдиха, че споразуменията от Минск трябва да са в основата на споразумението в Югоизточна Украйна», каза той като един от основните резултати от преговорите.
Но отвъд тази аксиома не се наблюдаваше напредък.
Порошенко със своята военна реторика вкара Украйна в такава степен на психоза, че в Киев не искаха да чуят за никакви отстъпки за Донбас, за някакъв специален статут за него, амнистия или поне изтеглянето на войски.След това те се надяваха да постигнат споразумение с режима на Порошенко в Москва, Париж и Берлин.От несъществуване „нормандският формат“ беше възкресен само с избора на нов президент на Украйна.
Какво да може да се очаква от срещата във «нормандски формат» сега?
Защо Зеленски с подкрепата на Меркел и Макрон настоява за тази среща на върха?
Какво иска да постигне Киев от Путин?
Според програмата максимумът е напълно да се откаже от споразуменията от Минск, които висят на киевските власти през всичките тези години.
Да се скъса закона за специалния статут на Донбас, който, между другото, изтича през декември.
И да не обявяват амнистия на опълчението в Донбас. Защото в противен случай националистите в Киев ще закрещят: „Защо се проля кръв ?!“
Иронията е, че Зеленски няма друг сценарий. Дори да е погребал всичко, което е подписано от Порошенко, той няма да може да предложи нещо ново на Донбас.
И всичко, което е извън рамките на Минските споразумения, е нов кръг на гражданска война.
А какво иска Путин?
В Киев поне нещо да започне да се прави, поне на малки стъпки да започнат да се движат по изпълняване на дадените обещания
към народа. Неслучайно все пак, всеки разговор между президента на Русия и колегите му от Германия и Франция завършва със сакрална фраза: Миснките споразумения нямат алтернатива.
Възможна ли е фундаментална промяна в позицията, пробив?Почти невероятно. Защото и Путин, и Зеленски на масата в Париж ще представляват не шахматни фигури, а живи хора.
Путин — 2 милиона жители на Донбас (и толкова много бежанци оттам), които искат мир и бъдеще в Русия или с Русия. Зеленски — партия на войната и националисти, тези, за които Русия е враг… но надеждата за мир дава сили..
Всичко сме в очакване.
Ася Иванова-Зуан