Трябва ли САЩ да започнат война с Русия, ако тази страна хипотетично атакува «малък и уязвим» член на НАТО, например Естония? Проучванията на общественото мнение, дори като се вземат предвид техните меки формулировки, предназначени да предизвикат положителни отговори и при липса на споменаване на потенциално катастрофалния риск от ядрена война, показват, че американците са против. Неразумно е да се защитава съюзник, който няма нищо общо със собствената сигурност на Америка, пише авторът.
Превод:
Настана време твърдите привърженици на алианса НАТО в редиците на американския политически елит честно и откровено да разкажат на американския народ за всичко. Американците имат правото да знаят с какви рискове могат да се сблъскат заради задълженията на Вашингтон към „малките и уязвими“ членки на НАТО, намиращи се на самите граници на Русия.
Пронатовските политици и експерти не се уморяват да цитират резултатите от проучвания и изследвания, показващи, че повечето американци все още подкрепят НАТО. Често експертите прибягват до този аргумент, за да докажат, че периодичните прояви на скептицизъм от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп относно значението на НАТО не са съгласувани с възгледите на американската общественост. Подобни пронатовски изказвания се основават на фундаментална измама.
В тези допитвания до общественото мнение не се съдържа дори далечен намек за мащабите на рисковете, заплашващи американците заради задължението на Вашингтон, основано на чл.5 от устава на НАТО, който заставя членовете на алианса да разглеждат нападението над един от тях като нападение над всички. Обикновено при подобни проучвания респондентите се питат дали САЩ трябва да защитават страната „X“, ако Русия я нападне.
А би било по-честно да попитаме респондентите дали Съединените щати трябва да защитят страната «Х» от руската агресия, ако това може да доведе до началото на ядрена война с Русия и смъртта на милиони американци.
Струва си да се признае, че такъв резултат е най-лошият от всички възможни сценарии, но задълженията на Вашингтон в съответствие с член 5 от Устава на НАТО могат да го превърнат в реалност.
Проучването на корпорация RAND показа, че силите на НАТО няма да могат да защитят своите балтийски членове от широкомащабна руска инвазия повече от няколко дни при липсата на пълна модернизация на съществуващия механизъм за разполагане на силите на алианса. Дори след необходимата модернизация изходът от борбата, използваща изключително конвенционални оръжи, е неопределен. При това ще има постоянна заплаха от ескалация на конфликта до ядрено ниво.
Скептицизмът на обществеността в САЩ по отношение на оправдаването на такива сериозни рискове е напълно оправдан. Тази държава има ли голямо стратегическо или икономическо значение за Съединените щати? Военен съюз с толкова сериозен ангажимент не може да се приравни с икономическо или социално обединение.
Историята на международните отношения е пълна с примери, когато велики сили, опитвайки се да защитят своите съюзници или клиенти, са претърпели крах.
Във Вашингтон битува мнението, че Русия няма да се осмели да оспори американските задължения по член 5. Но външната политика не бива да се основава на блъфове.
Настана време убедените привърженици на НАТО в редиците на политическия елит на САЩ честно и откровено да разкажат на американския народ за всичко. Американците имат правото да знаят с какви рискове могат да се сблъскат те и техните близки поради задълженията на Вашингтон, особено заради задълженията му към малки и уязвими членове на НАТО, разположени на самите граници на Русия.
Нека видим колко силна ще е обществената подкрепа на НАТО след разкриването на цялата информация.
Автор: Тед Гален Карпентър — старши сътрудник в Института «Катон», главен редактор на The National Interest, автор на 12 книги по международни въпроси, включително няколко книги за НАТО. Новата му книга е озаглавена „НАТО: Опасният динозавър“.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://nationalinterest.org/blog/skeptics/nato%E2%80%99s-dirty-little-secret-out-102017
