Провелата се среща на върха на НАТО в Лондон по повод юбилея от създаването на военно-политическия блок прилича на всичко друго, но не и на триумфално мероприятие на «голямото северноатлантическо семейство», както позиционира сам себе си алиансът вече 70 години. От какъвто и ъгъл да поглеждаме върху събитията в последно време, мероприятието повече прилича на помен или на своеобразно принудително пребиваване под едни и същ покрив на «роднини», които не се понасят взаимно. Крайно не се понасят.
А част от «семейството» едва се сдържа да не се хвърли в поредния безобразен и креслив скандал.
И работата не е само и единствено в «художественото творчество» на Макрон и Ердоган по повод НАТО, които нажежиха до бяло собствените си съратници в блока, макар и всеки със собствения си маниер, дори не се крие във факта, че самите членове на НАТО периодично се сплашват един друг…
НАТО наистина пристъпи към собствената си годишнина с куфар, в който има повече проблеми, отколкото постижения.
Европа излиза извън контрол
Всъщност, в Алианса никога не е имало мирис на равноправие, без значение какво пише в декларациите. САЩ и Великобритания още от момента на съзадаването на блока се самообявиха за победители във Втората световна война и главна «крепост на демокрацията» в света — така още от самото начало на блока бяха «по-равни от равните».
С времето реалният «център на тежестта» на НАТО окончателно се премести в САЩ, което в голяма степен устройваше Стара Европа.
Разчитайки на съюзниците си отвъд океана, които уж трябваше мигновено да се стоварят на помощ при първия зов, Европа тихичко започна да свива собствените си отбранители програми и да съкращава армиите си.
Защо?
А защо не — там зад океана имаше едни американци…
След краха на СССР през 1991 годита североатлантистите окончателно се …отпуснаха.
Нормално — СССР вече го нямаше, т.е. нямаше с кого да се воюва «сериозно», както се казва.
НАТО, въпреки дадените на последния съветски и първи руски лидер обещания, продължи да придвижва границите си на Изток, поглъщайки бившите «вероятни противници» един след друг.
Но в най-крупните страни, влизащи в Алианса, все по-често започнаха да разглеждат разходите за т.нар. сдържане като не твърде задължителни и безполезни харчове. В резултат се стигна до това, до което се стигна: в Бундесвера няма кой да служи, няма с какво да се лети в германските ВВС…
В Британия се наблюдава забележителни натовска «красота» — армията се съкращава година след година — и вече е в плачевно състояние.
В резултат, както твърди тамошния Кралски Обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI), артилерията «напълно е изведена от строя» и срещу руснаците същата няма никакъв шанс, както и цялата сухопътна войска. Флотът на бившата «владетелка на моретата» е негоден — от него са зачеркнати атомните подводници от 80-те години (20 броя), а няма пари дори за тяхната утилизация.
Към предните трябва да прибавим четири фрегати, два десантни кораба и 2 самолетоносача — за вторични суровини.
В момента лордовете от Адмиралтейството си блъскат главите: кой да избяга последен, докато корабът все още не е потънал!
Е, време е Путин да вдигне наздравица за първият тектоничен трус, който причини на НАТО.
А след подобно земетресение пластовете се разместват така, че планина може да се превърве в блато.
Петя Паликрушева