Докато лидерите на Франция, Германия, Великобритания и Турция напразно обсъждат Сирия, Русия, водена от Путин, активно се бори срещу ИДИЛ и спомага за разрешаването на конфликта на място, сподели за Atlantico Ален Родие, бивш старши офицер от разузнаването на Франция.
Той отбеляза, че САЩ се стараят да настроят НАТО към борба с руската агресия, за която крещят влизащите по-рано в Източния блок страни, но, според експерта, за Москва е икономически изгодно да има силна Европа, която не трябва да се опасява от нападения.
В Сирия с ИДИЛ се бори международна коалиция от 80 страни, начело със САЩ, а НАТО не се интересува нито от сирийския, нито от иракския конфликт — именно затова Макрон обвини алианса, че е в «мозъчна смърт», споделя за изданието Ален Родие, бивши старши офицер от разузнаването на Франция.
Освен това, президентът на Франция изрази своето недоволство от неотдавнашните нападения на Турция над кюрдите с мълчаливото съгласие на Тръмп, който заплаши Ердоган със санкции, твърди авторът.
Всъщност, на практика санкциите се въвеждат срещу Франция, защото тя показа, че е нелоялна лично към стопанина на Белия дом, а главното — защото в икономиката е конкурент на САЩ. Вашингтон не може да изпусне Турция, която заема стратегическо положение с вход към Близкия Изток и Русия. В тази страна още от времето на студената война има авиобази на САЩ, а в случай на санции Анкара може да поиска извеждането на американските военни.
Под натиска на Вашингтон НАТО се готви за борба с руската агресия в Европа, отбелязва авторът. В качеството на «разобличител» главно са страните от Балтика и Полша, в които има лоши спомени от съветското господство.
Но събеседникът на френското издание искрено счита, че тези страни грешат и използват «външния враг» за обединение на нацията, докато Русия няма нито желание, нито средства за доминиране в Източна Европа. Независимо от това, тя твърди, че счита «провокациите» на НАТО за инициатива на САЩ.
Връщайки се към въпроса за влиянието на НАТО в Сирия, експертът отбелязва, че то практически е равно на нула. В този регион проявяват инициатива други играчи: първо, сирийският режим, макар да не му достига войска за завоюване и последващ контрол над териториите в стара Сирия.
Второ, руснаците, много ефективни в боя, но с огроничен военен ресурс.
«Професионализмът и късметът са на тяхна страна», отбелязва бившият разузнавач.
Трето, в северната част на страната Турция в съюз с умерените опозиционери от Свободната сирийска армия проведоха без международно съгласие редица настъпателни операции през 2016, 2018 и 2019 г ., които й позволиха за завземат част от територията. Както и след окупацията на Кипър през 1974 г., Турция не е готова да напусне завзетите градове.
И до днес са загадка тайните връзки между Анкара, Москва и Дамаск, пише авторът.
Последен играч са иранците, чийто опълченци или «Хизбулла» винаги са присъствали в Сирия. Но те имат проблеми в собствената си страна, в Либия и Ирак, както и недостатъчно ресурси заради американските санкции.
Що се отнася до руската заплаха, за която настоява Вашингтон, бившият разузнавач твърди, че такава не съществував — поне военна. Руските танкове няма да започнат утре настъпление към Европа, както предполагаше Варшавският договор.
Повече от ясно е, че Путин се грижи за живота на собствения си народ и се интересува от Европа само по отношение икономическите възможности (доставката на газ) или културния обмен.
Според експерта, Москва се нуждае от процъфтяваща Европа без политическа нестабилност, за да съхрани икономически изгодните договори: в краткосрочна и дългосрочна перспектива.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.atlantico.fr/decryptage/3583980/syrie—les-occidentaux-discutent-les-russes-agissent-alain-rodier</