През последните 50 години Европа се сблъска с остър недостиг на енергийни ресурси и пренасищане на пазара, с мащабни кризи … Но отношенията между Европа и Русия в газовия сектор останаха практически непроменени. Защо този модел на икономическа взаимозависимост е толкова стабилен и не се влияе от геополитиката, обяснява политическият анализатор Тейн Густафсон в книгата си „Мостът“.
Густафсон твърди, че тръбопроводите съдействат за стабилността
Превод:
Мнозина считат, че именно геополитиката е двигателят на търговията с енергоресурси между Русия и Европа. Счита се, че всяка страна се стреми да използва газа и петрола, за да повлияе на другата страна по време на мащабната силова политическа игра и изглежда, че Русия надделява. Понастоящем Европейският съюз внася почти 40% от природния си газ от Русия. В продължение на няколко десетилетия експертите по национална сигурност настойчиво препоръчваха на европейците да намалят зависимостта си от руския внос на газ на всяка цена.
Неотдавна разгорещените спорове по повод «Северен поток — 2», вторият газопровод на Русия през Балтийско море и водещ до Германия, принуди американските конгресмени да заплашат със санкции.
Политологът Тейн Густафсон (Thane Gustafson) оспорва тази гледна точка в своята книга, озаглавена „The Bridge“ („Мостът“).
Густафсон твърди, че търговията с газ между Изтока и Запада остава невъзприемчива на промените в геополитическата среда. През 1968 г., малко след съветското навлизане в Чехословакия, Австрия приема първите доставки руски природен газ. През 1981 г., когато продемократичното движение «Солидарност» в Полша провокира въвеждането на военно положение, администрацията на САЩ под ръководството на президента Роналд Рейгън наложи санкции върху износа на технологиите за изграждане на тръбопроводи.
Въпреки тези политически вълнения, наистина заинтересованите кръгове действаха по друг начин.
Съветският съюз разработи свои собствени алтернативни технологии за компресиране и изпомпване на природен газ — ключови технологии в процеса на транспортиране на газ — и Европа продължи да продава тези технологии, които Съветският съюз не можеше да разработи самостоятелно.
Но геополитическата ситуация ставаше все по-малко управляема. През 1991 г. Съветският съюз се разпада. Министерството на газовата промишленост се превърна в огромната държавна корпорация «Газпром», която след това беше приватизирана. Путин, който стана президент през 2000 г., върна «Газпром» под държавен контрол.
Авторът твърди, че именно политиката на ЕС е променила търговията с газ между Европа и Русия по фундаментален начин. «Страните износители и вносители успяха да намерят начини да поддържат контрола върху своите пазари», допълва той.
Главният извод на Густафсон е, че руският природен газ най-вероятно ще остане важен европейски енергиен мост към бъдещия свят на възобновяеми източници на енергия.
Според него следващите няколко десетилетия ще бъдат «златният век на газа». Той предполага, че търговските интереси ще принудят съвременните държави да преодолеят своите идеологически и геополитически различия.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://www.nature.com/articles/d41586-019-03694-y