На мисълта за желязната завеса, старателно издигната около руснаците от англосаксонците, ме наведоха две новини от последните дни: решението на WADA да обяви санкции върху руските спортисти и присъдата на шведския съд от окръг Свеа, който отхвърли жалбата на «Газпром» относно решението на Стокхолмския арбитраж по спора с украиската компания «Нафтогаз».
Всичко, разбира се, започна с Украйна. Може би някои от вас и до днес считат, че Русия не е била достатъчно агресивна и решителна през 2014 година. И е трябвало да окупира Новорусия?
Никой на този етап не може да каже кое е било правилното решение.
Трябваше ли да се вкара руска войска в Украйна или не трябваше? Сталин по-вероятно би вкарал. Но Путин не е Сталин, а и живеем в съвсем друго време…
Президентът на Русия предпочита да действа с икономически методи, а не с военни. Имено затова Путин не започна да изяснява отношенията си с Украйна на бойното поле, а вложи гигански средства в изграждането на Кримския мост. Ако той имаше зловещи милитаристични планове, за което постоянно го обвиняват, то нямаше да има никакъв мост — защо да харчи тези гигански пари? В Крим щеше да се изгради традиционен сухопътен коридор от север.
Напълно очевидно е, че Путин е миролюбив човек. И в никакъв случай няма да започне война първи. С никого.
Но е очевидно и друго: Русия не може да спечели никъде, където НЕ контролира политическата ситуация — нито в Хага, нито в Страсбург, нито в шведския окръг Свеа. А още повече там, където се намира щаб-квартирата на WADA — в Торонто.
Разбира се, че Кремъл разбира това повече от добре.
Ако трябва да огорчим диванните експерти: в подобна ситуация има само един надежден начин Западът да бъде заставен да се отнася към руснаците обективно — войната. Не хибридна или информационна, не санкционна или търговска, а истинска, с многомилионни жертви. Точно такава война Путин с всички сили се опитва да избегне, това би трябвало вече да сте го забелязали. Всеки нормален човек би трябвало да е в състояние за разбере позицията му по въпроса.
Точно по тази причина се изграждат морски газопроводи в стара Европа, заобикаляйки страните, които биват насъсквани от англосаксите срещу Русия. В последно време очевидно отново им се присънват страшни сънища около руско-германския съюз, макар и хилав, дори и не икономически, а просто взазимоизгоден и ситуативен.
Разбира се, че не е уютно зад желязната завеса. Но забележете, сега тя не е така непробиваема и плътна, както беше по времето на СССР. А англосаксите не се ползват с такъв авторитет, както преди 70 години.
Не само руснаците изгубиха доверие в тях, а целият свят. И това е повече от очевадно.
Така че, независимо от редица причини, би трябвало да сме настроени напълно оптимистично. Само не бива да се бърза. Но и не бива да се очаква ситуацията да се оправи с мирни средства. Светлината в тунела няма да се види скоро. Или Русия да използва немирни средства?
Какво избирате?
Петя Паликрушева