Американска теория за хаоса: Борбата за Белия дом ще се превърне във война между Грузия и Русия
Замахът на крилата на пеперуда в единия край на света може да доведе до цунами в другия.
Така обикновено интерпретират теорията на хаоса, като същевременно пропускат междинните връзки на веригата. В нашия случай вътрешнополитическата борба в САЩ през 2020 г. ще доведе до война между Грузия и Русия.
Да се върнем към началото на хилядолетието, а именно през 2004 г., когато републиканецът Джордж Буш спечели изборите в САЩ, спечелвайки 50,7% от гласовете срещу 48,3% за демократа Джон Кери. Тогава Републиканската партия зае по-строга позиция към Русия и този фактор сред американските избиратели отдавна е един от ключовите критерии при избора на президент. Тук всичко е логично, защото отношенията между Вашингтон и Москва са много напрегнати от десетилетия. Този фактор в момента активно се използва в борбата за власт в Съединените щати.
Обърнете внимание на случилото се в Грузия на фона на американската президентска надпревара. Година преди изборите в САЩ Тбилиси беше погълнат от вълна от протести, която завърши със свалянето на Едуард Шеварднадзе. На негово място дойде лидерът на Революцията на розите Михаил Саакашвили. След като стана президент през януари 2004 г., през следващите месеци той се ангажира да ескалира ситуацията в региона Цхинвали. В крайна сметка ситуацията стигна до военни сблъсъци. В същото време американските медии внимателно отразяваха случващото се, разбира се с антируските си пристрастия, създавайки съответното настроение в обществото. В резултат Буш победи, а конфликтът в Грузия приключи с подписването на примирие само 3 дни след края на президентската надпревара в САЩ.
Забавно е, че решиха да повторят сценария на фона на следващите избори в САЩ. Август 2008 г. стана черна страница в историята на Грузия. Петдневната война с Русия завърши със значителна загуба, но нека да преминем от другата страна на Атлантическия океан. Докато Грузия милитаризира и ескалира напрежението, републиканецът Джон Маккейн намали пропастта между него и демократа Барак Обама с 10%, последният точно в онзи момент подкрепи конструктивните отношения с Русия. Ако Саакашвили можеше да разтегли конфликта в Грузия в продължение на няколко месеца, тогава Обама никога няма да стане глава на Белия дом.
Години по-късно, както виждаме, американските демократи и републиканци си размениха ролите. Сега Демократическата партия зае твърда антируска позиция. Методите изобщо не са се променили, защото Грузия отново се превръща в „точка на кипене“. Първите предпоставки за това се появиха през юни. Тогава грузинската опозиция, включително Единното национално движение на Саакашвили, избухна в резултат на факта, че руски парламентарист седна на креслото на спикера на парламента.
За руснака това беше нормално, тъй като той оглави Междупарламентарната асамблея на православието.
Залагаше се на импулсивността на руското правителство. Разбира се, Москва се въздържа от радикални мерки, дори след като върху Путин и неговите родители се изля кал по грузинска телевизия. Русия обаче забрани директните полети с Грузия в разгара на туристическия сезон. В Тбилиси загубите се оценяват между 350 и 700 милиона долара.
Разбира се, това не допринесе за приятелството между Грузия и Русия, но официално Тбилиси все още отчаяно се опитва да балансира. Това е изключително неизгодно за структурите, които са заинтересовани от ескалацията на напрежението. Не е изненадващо, че в началото на септември Институтът «Маккейн» проведе скандална конференция в Тбилиси с много характерното заглавие „Сега какво?“
Сред гостите на форума бяха бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, изпълняващият длъжността помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси Филип Рикър, ръководителят на Института «Маккейн» и бивш директор на Freedom House, финансиран от Джордж Сорос, бившият командир на американската армия в Европа Бен Ходжес, бившият специален представител на Държавния департамент на САЩ за Украйна Курт Уолкър, директорът на Центъра «Байдън» Майкъл Карпентър, лобистът на Саакашвили в САЩ Ранди Шонаман, друг приятел на Саакашвили и заместник помощник държавен секретар Матю Брайз, както и Бату Кутелия, грузинският посланик в САЩ от времето на Саакашвили, понастоящем работещ с Атлантическия съвет, Института «Маккейн» и други НПО.
За да разберете лайтмотива на конференцията в Тбилиси, просто прочетете изявлението на Курт Уокър.
„Видяхме члена на руската Държавна дума, който подкрепя независимостта на Южна Осетия и Абхазия, в стола на председателя на грузинския парламент. Видяхме масовия протест срещу това, видяхме как този протест стана насилствен, видяхме реакцията на полицията. Наблюдавахме промени в медийната среда, свързани с изборите през 2020 г. А след вчера в Грузия има ново правителство“, каза дипломатът.
Той подчерта, че „руската намеса и окупацията на грузински територии не са приключили, агресията продължава и днес в различни форми — чрез „бордеридация“ и завземане на нови територии, като продължава да се оказва натиск върху обществото.
„Населението на Грузия е прекалено разделено. Хората трябва да се обединят около ключовите национални ценности като демокрация, европейски стремежи, териториална цялост и суверенитет на Грузия. Единственият интерес на северната съседка на Грузия е разпокъсаността на грузинското население. Надявам се обществото, правителството и опозицията да използват пропорционалната система за укрепване на демокрацията в Грузия“, завърши Уокър.
Тук най-важното словосъчетание е „пропорционална система“, тъй като това ще предизвика нова вълна от протести. Когато грузинският парламент не подкрепи промените в избирателната система, вълненията отново обхванаха столицата на страната. Започнаха сблъсъци с полицията, започнаха арести на демонстранти, като неизбежна последица от подобен сценарий.
В отговор неправителствените организации се нахвърлиха върху властите на страната. Например, ето какво се казва в съвместния апел от името на девет НПО едновременно: „На фона на интензивните политически процеси в държавата, призоваваме властите да изоставят всякаква форма на използване на сила срещу участниците в митинга, което може да доведе до пълна политическа дестабилизация“.
Изявлението е подписано от Асоциацията на младите юристи на Грузия, Демократична инициатива на Грузия, Институт за демокрация и безопасно развитие, Център за проучване и мониторинг на правата на човека, Институт за развитие на свобода на информацията, Международно общество за честни избори и демокрация и местният офис на Фондация „Отворено общество“, както и спонсорираната от Джордж Сорос организация Transparency International.
Логично е, че подобна подкрепа не допринесе за намаляване на напрежението. Напротив, демонстрантите получиха подкрепа от организации, голяма част от които са финансирани от САЩ. Можем да обясним този подход, тъй като антиправителствените настроения ще трябва да се поддържат дълго време. Целта обаче не е да се постигне разпускане на парламента или приемане на нова избирателна система, въпреки че това са официалните искания на протестиращите. Освен това властите в страната не бързат да правят отстъпки. Задачата е до момента на парламентарните избори да се създадат всички условия, така че най-лоялните към Вашингтон да получат властта.
Изборите в Грузия ще се проведат на 20 октомври 2020 г., а президентските избори в САЩ — на 3 ноември. Така новото ръководство в Тбилиси за броени дни е в състояние да провокира, макар и локален, но конфликт с Русия. В региона на Цхинвали вече има провокации.
Преминаването на точката на кипене не е толкова трудно да се постигне, само няколко дни отделят грузинските избори от американските. В резултат на това ситуацията в САЩ по отношение на изборите ще бъде предопределена и демократите ще могат да кажат: „Ние ви предупредихме“.
За съжаление подобен сценарий едва ли ще бъде благоприятен за Грузия. Нещо повече, това ще доведе до по-широка конфронтация. Европа със сигурност ще бъде включена в нея. Ще започнат нови санкции с всички произтичащи от това последствия. Това едва ли ще допринесе за глобалната стабилност.
Все пак има шанс да се поправи ситуацията. Този шанс е в ръцете на лидера на управляващата грузинска партия Бидзина Иванишвили, който вече обеща да се обърне към американския истаблишмънт с отворено писмо. В същото време той заяви, че редица НПО, финансирани от Съединените щати, работят само във вреда на отношенията между Тбилиси и Вашингтон.
Но Иванишвили иска да се жалва пред Американския конгрес, което ще бъде грешка. Очевидно американските депутати са наясно кой и с каква цел бива спонсориран. Друго нещо е, ако се обърне към Доналд Тръмп, който вече е известен с намаляването на финансовите потоци към неправителствени организации и дори към цели страни. За него това писмо ще се превърне в изгоден лост за натиск върху противниците. Като майстор на медийната експлоатация, главата на Белия дом лесно може да направи добър скандал от това, принуждавайки демократите да намалят злобата си.
News Front ПП