Дамаск реши да нанесе удари върху петролните обекти в северната част на страната, които бяха присвоени от кюрдите и техните американски съюзници. Операцията е насочена към предотвратяване на контрабандата на нефт през Турция. В тази връзка руското външно министерство вече изрази позицията си. Каква позиция изтъкна Лавров? И защо така и не се стигна до споразумение с кюрдите?
Превод:
Осемгодишната сирийска криза започна поради иранския нефтопровод, който трябваше да бъде прокаран през сирийска територия до средиземноморското пристанище в Тартус.
Това заяви сирийският президент Башар Асад в интервю за англоезичен руски канал. Изглежда, че днес конфликтът е в нова фаза, а причината все още е същата — сирийският петрол и опитите да го откраднат и изнесат.
Тези, които похарчиха милиарди за подготовката и въоръжаването на опозицията, за да предотвратят изграждането на иранския газопровод през сирийска територия, сега искат да откраднат нефта от находищата му на източния бряг на Ефрат и да го транспортират до Турция.
Ислямска държава действа по абсолютно същия начин — транспортира нефта през Турция и Иракски Кюрдистан, правейки печалба до 30 милиона долара на месец.
Вчера сирийските власти взеха смело решение да започнат обстрели в редица центрове за преработка на петрол в райони, контролирани от Сирийските демократични сили (СДС), след като беше получена информация за контрабанда на нефт през Джараблус и Ербил до турските пристанища за по-нататъшна продажба на неизвестни купувачи.
В същото време руският външен министър Сергей Лавров остро критикува кюрдските сили, които според него са нарушили обещанията си и са отказали споразумения и координация със сирийската държава след решението на Вашингтон да изтегли войските си от североизточна Сирия.
Лавров беше прав, когато оцени позицията на кюрдите, а по-точно ръководството на автономните региони и Сирийските демократични сили, като опортюнистични.
Изглежда, че чашата на търпението е преляла и Русия се е изморила от кюрдската игра в Сирия. Първоначално те се радваха на подкрепата на САЩ, а сега се противопоставят на Щатите, когато подкрепата спря и се направи изявление за напускането им от Сирия.
Обстрелът на нефтените резервоари и нефтопреработващите заводи от страна на сирийската авиация отразява стремежа на сирийците да защитят сирийските ресурси и да предотвратят контрабандата им и продажбата на клиенти, включително на израелците.
Никой няма да се изненада, ако започне война срещу американските войски, завзели нефтените и газови местонаходища. Подобно се случи в Ирак, тогава американците бяха принудени да напуснат страната.
Нефтът е собственост на сирийската държава и на народа на Сирия във всичките му религиозни и етнически разновидности.
Споменатите сили и техните лидери си играят с огъня, но рискуват не просто да си изгорят палците, а да «подпалят» всичките си кюрдски привърженици.
Единственото, което те могат да направят — е да се върнат в обятията на сирийската държава в съответстие с договореносттите, постигнати под егидата на Русия.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.raialyoum.com/index.php/%D9%82%D8%B1%D8%A7%D8%B1-%D8%B3%D9%88%D8%B1%D9%8A-%D8%B4%D8%AC%D8%A7%D8%B9-%D8%A8%D9%82%D8%B5%D9%81-%D8%B5%D9%87%D8%A7%D8%B1%D9%8A%D8%AC-%D9%88%D9%85%D8%B5%D8%A7%D9%81%D9%8A-%D8%A7%D9%84%D9%86%D9%81/