Докато Америка се фокусира основно върху вътрешната си политика, руският президент Владимир Путин се опитва да вкара клин в коалицията, подкрепяща трансатлантическите санкции, смята авторът на американското издание. Той призовава САЩ и Европа да не отменят санкциите срещу Русия.
«The Hill», САЩ
Превод:
Докато Америка се фокусира основно върху вътрешната си политика, руският президент Владимир Путин може би се опитва да вкара клин в коалицията, подкрепяща трансатлантическите санкции.
Миналата седмица френският президент Еманюел Макрон обяви, че на 9 декември ще бъде домакин на срещата на върха, която ще събере лидерите от Русия, Украйна и Германия, за да се обсъди войната в Украйна.
Нищо подобно нямаше вече повече от три години. Въпреки че дискусиите за разрешаване на този важен и кървав конфликт са добре дошли, европейските лидери трябва да помнят, че Украйна не е единствената област, в която руското ръководство продължава да подкопава западните демокрации.
През 2017 г. Конгресът на САЩ свърза въпроса за каквото и да е облекчаване на санкциите с прекратяването на руската намеса в изборите. Европа обаче не последва този пример и продължава да твърди, че санкциите ще бъдат отменени, ако Русия установи мир в Украйна.
Друга важна разлика е, че американските санкции могат да бъдат отменени с решение на Конгреса, докато членовете на Европейския съюз трябва единодушно да решават на всеки шест месеца удължаването на санкциите.
Съществува риск Макрон и германската федерална канцлерка Меркел да предложат на Путин атрактивна опция — облекчаване на санкциите, ако не веднага, то след малки и обратими подобрения в Украйна.
Това ще бъде огромно постижение за Путин и в резултат Америка ще остане сама в санкционната коалиция и няма да може да принуди Русия да плати съответната цена за продължаващата си намеса в западните избори.
Всъщност участието на Европа в ръководената от САЩ санкционна кампания срещу Русия беше най-неприятната изненада за Путин през 2014 г. Трансатлантическата солидарност, която е по-мощен инструмент от въздесъщия долар, специалните енергийни технологии или всякакви други технически елементи, е тайното оръжие, което прави санкциите, наложени на Русия, чувствителни и „зъбати“.
Дипломатическото единство не е само политическа оптика. То съкращава и разпределя тежестта за поддържане на санкциите между американските и европейските компании и в същото време повишава цената им за Москва. Ето защо професионалистите от Министерството на финансите и Държавния департамент проявяват солидарност с Европа и приемат нов пакет санкции на всеки шест месеца.
Освен това те се насочват към европейските столици и призовават европейските лидери да подновят своята част, тъй като европейското участие прави икономическите санкции ефективни.
Путин също разбира това. И вероятно смята, че сега се е появила възможност да унищожи международната санкционна коалиция, разбивайки европейците точно в момент, когато САЩ и Великобритания са фокусирани върху вътрешната политика и са водени от приятелски настроени спрямо Русия лидери, които нямат желание да се подкрепя европейската решителност.
Президентът Доналд Тръмп се занимава с търсене на външнополитическа сделка, която може да «продаде» на избирателите догодина. Освен това той би искал да покани отново Путин в Г-7.
Макрон също се опитва да спечели благоразположението на Русия, която наскоро бе приета отново в Съвета на Европа. В зависимост от това как се развиват политическите събития — особено в Съединените щати — настоящият западен фокус върху другите въпроси и нежното отношение към Русия може да приключи до една година и следователно сега за Путин възниква благоприятен момент.
Това би бил потресаващ пробив, ако Русия бе изтеглила изцяло войските си от територията на Украйна и бе върнала на Киев суверенния контрол над международните му граници. Европа обаче трябва да следва Конгреса на САЩ и изрично да заяви, че облекчаването на санкциите зависи и от два други примера за нарушаване от страна на Русия на държавния суверенитет.
Първият пример е анексирането на полуостров Крим, въпреки че Путин казва, че този въпрос не е на масата за преговори. Вторият пример е атаката срещу западните демокрации чрез кибератаки, информационни операции, съмнителни финансови схеми и други активни мероприятия.
Това не означава, че всички санкции трябва да останат в сила, докато всички тези проблеми не бъдат решени. По-добре би било определени санкции да бъдат обвързани с всяка от трите изброени „части“ на руското поведение — източна Украйна, Крим и намесата в изборите — и някои санкции бъдат отменени, ако враждебните действия бъдат напълно спрени в някоя от тези посоки.
Твърдостта на санкциите във всяка от частите трябва да съответства на важността на конкретния въпрос, което означава, че основните европейски секторни санкции не могат да бъдат свързани само с Украйна като цяло (съществува риск единствено източна Украйна да бъде взета предвид и Крим да остане извън играта, и освен това няма да има плащане за намесата в изборите).
Ако Русия спре своята агресия, тогава Съединените щати и Европа трябва да започнат да работят в унисон, за да намерят някакво решение и да започнат единодушно да отслабват санкциите. Предвид значението на намесата в изборите за демократичен суверенитет, конкретни дипломатически стъпки трябва да се предприемат само след нашите заключения дали Русия ще се намеси в британските и американските избори през следващите 12 месеца.
Американските законодатели и кандидати за президент трябва да настояват Европа да се откаже от премахването на санкциите срещу Русия в момента. Освен това тя трябва да сигнализира на Москва, че по-строги финансови санкции могат да я очакват, ако продължи да се намесва в делата на демокрациите. Едностранното разоръжаване през следващите месеци поради напредъка в Украйна ще бъде възприето от Русия като покана да нанесе непосредствен удар по западните столици.
Автор: Джош Рудолф — експерт в Алианса за съхранение на демокрацията, двупартийна трансатлантическа организация, чиято цел е да противодейства на опитите за подкопаване на демократичните институции в Съединените щати и Европа. Преди това е работил за Международния валутен фонд, Съвета за национална сигурност, Министерството на финансите на САЩ и банка J. P. Morgan.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://thehill.com/opinion/international/471055-putin-is-making-a-move-while-america-is-distracted&sa=D&source=hangouts&ust=1574348509257000&usg=AFQjCNF-2o3qdIMkbfAGmwcbZHV4s9PfHA