Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър призова за уреждане на търговския конфликт между Щатите и Китай. Освен това той призова за началото на голяма политическа дискусия между двете страни. Патриархът на американската външна политика направи тези изявления в навечерието на срещата си със Си Дзинпин в Пекин. Според него конфликтът между САЩ и Китай може да доведе до последствия, по-лоши от Първата световна война.
В последно време 96-годишният Кисинджър идва в Китай почти всяка година. Предишната му среща със Си Дзинпин се състоя миналия ноември. Тогава търговската война между двете страни само набираше скорост. И сега, когато бившият държавен секретар пристигна на Пекинския форум за иновационна икономика, имаше признаци, че търговско споразумение между двете страни може да бъде сключено през следващите седмици.
Но Кисинджър, който винаги се е застъпвал за стратегически диалог между САЩ и Китай, не е преставал да бие тревога, защото търговските и икономическите противоречия всъщност са само част от общата конфронтация между двете сили. И това може да завърши с бедствие, предупреди Кисинджър в речта си на форума:
„Обсъждането на нашите общи цели и опитът да ограничим въздействието на конфликта ми се струват от основно значение. Ако се остави конфликтът да се развива безконтролно, резултатите ще бъдат по-лоши, отколкото в Европа. Първата световна война се случи поради сравнително незначителна криза, с която светът не успя да се справи».
Според Кисинджър теоретично конфликтът между Щатите и Китай наистина може да доведе до световна война. Друго нещо е, че в момента никоя от страните не се интересува дори от ограничен, неядрен конфликт, защото разходите за подобен са твърде големи. Кисинджър, разбира се, опростява причините за избухването на Първата световна война, твърдейки едва ли не за случайния й характер.
Причите за Първата световна война се основават на нарастващия конфликт между Великобритания и Германия, същността на който бе това, че германците бързо набираха сила, а Великобритания, която по онова време беше най-голямата световна сила, търсеше начин да спре немския марш. И чрез всякакви възможни методи допринасяше за разпалването на страха от германската заплаха сред континенталните й съюзници — Франция и Русия.
Фактът, че именно локалните балкански противоречия между Русия и Австро-Унгария (съюзник на германците и всъщност втората германска държава) стана повод за световната война, наистина беше случайност.
Но самата война беше почти неизбежна с оглед на непреодолимите противоречия между тогавашния господар на света — Великобритания — и насочената към разширяване на жизненото й пространство (не в Европа — а в света) Германия. Паралелите с днешния ден са очевидни.
На мястото на Великобритания застанаха Щатите, тясно свързани с нея, по същество след 30-годишна война (1914-1945), които се превърнаха в най-силната държава в света. А след разпадането на СССР и двете държави претендираха за световна хегемония. А на мястото на Германия набира сила Китай, който вече не крие своите глобални амбиции.
Китай не претендира да става световен хегемон. Китайците искат само да възстановят справедливостта, т.е. да заемат полагащото им се място в света. Германия претендираше да бъде първа цигулка в континентална Европа и да изтласка Великобритания към други континенти — например в Африка. Т.е. Германия искаше да получи това, от което бе лишена — от единна държава.
След почти век упадък, причинен до голяма степен от външната експанзия, Китай иска да стане това, което винаги е бил — най-мощната държава в света. Но в сегашния свят това е възможно само, ако предишният модел на китайските отношения със света бъде изоставен.
Някога Китай беше толкова самодостатъчен, че нямаше нужда от външна търговия, тя всъщност беше оставена на „чуждите варвари“ (в резултат на това Китай тръгна към дъното, защото стана ясно, че варварите имат оръжие, което Поднебесната империя няма).
Сега Китай иска да разпространи влиянието си върху целия свят.
Не военно и идеологическо влияние, а търговско и икономическо. Той иска да направи така, че всички да се нуждаят от него и никой дори и да не си помисля да го подкопае отвътре. Си Дзинпин говори точно за това на срещата с участниците във форума (той се срещна с Кисинджър отделно): „Китай не възнамерява да замени нито една велика сила, целта му е просто да възстанови достойнството и статуса, които заслужава. Унизителната история на Китай като полуколониална и полуфеодална държава никога няма да се повтори“.
Сходството в ситуацията с Великобритания — Германия и САЩ — Китай е, че хегемонът не иска да споделя властта с растящата държава, не иска да отстъпи позициите си. Но ако Великобритания успя да спре Германия с помощта на сложни комбинации и да насъска европейците един срещу друг, то САЩ не могат да спрат Китай. Нито със собствените си военни сили (ядрените оръжия изключват конфликт между двете страни), нито чрез насъскването на съседите срещу него (нито една от съседните държави не е сравнима по сила с Китай, а Русия като цяло премина към почти съюзни отношения с Пекин). Всичко, което могат да направят САЩ, е да сдържат Китай.
Но това е възможно само за ограничено време. Скоро Поднебесната империя ще придобие такава сила, че това ще стане невъзможно. Ето защо умните американски стратези (а Кисинджър със сигурност е основният сред тях) считат за необходимо да постигнат споразумение с Китай на всяка цена. Тоест, ако не се раздели светът на две (както се предлагаше през периода Обама-Байдън), тогава да се разработят общи правила на играта, правила за съперничество и закони, по които да се развива конфликтът. Тоест, да се поставят противоречията в определена рамка, за да не им се позволи да се развиват по безкрайна нарастваща спирала.
Точно това има предвид Кисинджър, когато говори за необходимостта от предприемане на „опит за намаляване на отрицателното въздействие на конфликта“. Не за отстраняване и ликвидиране на конфликта, което, разбира се, е невъзможно, а той да се направи малко или повече по-управляем.
Важно е, че Кисинджър подчертава, че търговската война е само част, но не най-важната, от общия конфликт. Защото често всичко се свежда до икономически, търговски и финансови противоречия между двете най-големи икономики в света. Но от геополитическа гледна точка икономиката е само оръжие на конфликта, което се основава на дълбоки цивилизационни противоречия. Налице е конфликт между Атлантика и Тихия океан, между Запада и Изтока, между англосаксонската и китайската цивилизации. Този конфликт има глобален характер и засяга целия свят.
В същото време е направилно да се приема, че Кисинджър е срещу Тръмп.
Тръмп не започна търговска война с Китай просто така, а защото за него това е част от цялостната му стратегия за овладяване на Китай и запазване на американската хегемония. Тръмп иска да укрепи САЩ, но не като световен хегемон, а като национална държава, тоест по същество той прави това, което за китайците е доста удобно. Да, самата търговска война е неприятна за тях, но е в рамките на техния мироглед. Две държави се състезават за световните пазари и защитават своите собствени пазари — всичко това в рамките на борбата по правилата. Китайците (подобно на руснаците) не приемат другото: обграждат ги с военни бази, опитват се да ги скарат със съседите им, намесват се във вътрешните им работи и се опитват да разтърсят колкото е възможно повече вътрешната ситуация.
Точно това е призива да не прави Америка. И това го прави не само Си Дзинпин, но по същество Кисинджър. Бившият държавен секретар иска втори път в живота си да постигне споразумение с Китай. Но при първи път през 1971 г. беше по-лесно да се направи горното, въпреки факта, че преди това имаше две десетилетия на враждебност между страните. Тогава самият Пекин имаше интерес да играе с американците, защото се страхуваше от конфликт със СССР. Сега Китай изгради стратегически отношения с Русия, а икономическата му взаимозависимост със САЩ позволява да бъде сигурен, че самите американци не се интересуват от прекъсване подобно общуване. Освен това Пекин вижда, че САЩ наистина губят позиция в света и точно поради това американците трябва да бързат, а не китайците.
Времето работи за изтока. И ако Западът иска да постигне съгласие за „правилата на битката“ и за изковаване на „законите на конфликта“, той трябва да бъде подготвен за честен разговор, за отхвърляне на аргументите в стил „подкрепяме защитниците на свободата в Хонконг“ и „изпращаме оръжие в Тайван“. Точно такъв диалог предлага Кисинджър.
Но в това няма смисъл да се убеждават китайците, а американците.
Петя Паликрушева