Арктическите амбиции на европейските държави повдигат логичен въпрос пред Русия: доколко реалистични са шансовете на страните, участващи в Северноатлантическия алианс, по някакъв начин да се установят в Арктика? Като начало такива държави като Дания или Норвегия, които са арктическите държави, имат всички възможности за безпрепятствено действие на техните собствени арктически територии.
Но европейките държави, които имат Краен Север, са малко. Не случайно например в Норвегия все по-често казват, че дейността на Русия в Арктика крие сериозни екологични рискове. Скандинавските страни, използвайки имиджа си на природозащитници, се опитват с помощта на подобна демагогия да предотвратят руските военни учения в Арктика и усвояването на природните богатства в Далечния север.
Ясно е, че нито Норвегия, нито Дания сами по себе си могат да са противници или конкуренти на Русия в Арктика или в друго пространство. Да се говори за конкуренция в Арктика с Дания или Норвегия е просто нелепо. Но тези малки държави следват общата арктическа политика на Запада.
Ако говорим за военно-политическите аспекти на развитието на Арктика, тогава европейските държави просто нямат реални възможности да се противопоставят на Русия в арктическото пространство. Нито Великобритания, нито Франция, да не говорим за Норвегия или Дания, не притежават военния потенциал, който би им позволил да бъдат независими военни играчи в Арктика. Многобройните военни учения, провеждани от страни, участващи в Северноатлантическия алианс, само демонстрират неспособността да се справят с елементарните задачи, които руските въоръжени сили отдавна са решили за себе си.
Русия, за разлика от европейските държави, има много богат опит във военните учения и военното строителство в Арктика. Всъщност почти цялото арктическо крайбрежие на Евразия се контролира от руската страна, следователно Северният морски път не може да не премине през териториалните води на Руската федерация. Северният флот на ВМФ на Русия, въздушнокосмическите сили, сухопътните войски — всички видове въоръжени сили на Руската федерация ежегодно усъвършенстват своите умения в Арктика.
На този фон създаването на нов хеликоптер за Арктика във Франция, въпреки че това малко напрегна Русия, не е болка за умирачка, както се казва. Русия разполага с достатъчно сила и възможности, за да защити интересите си в Арктика. Но има едно много голямо „но“ — Русия вече има максималните предимства в северните морета, докато арктическите пространства са покрити с лед и е невъзможно да се работи в Северния океан без мощен ледоразбиващ флот, какъвто има само Русия. Персоналът на по-голямата част от армиите, участващи в Северноатлантическия алианс, не разполага с подходящото ниво на бойна подготовка за операции в арктическите условия и тук става въпрос не само за сухопътните сили, но и за парашутистите, морските пехотинци, специалните части, които в случай на конфликт ще трябва да поемат главното натоварване на военните операции в арктическите ширини.
С по-нататъшното изменение на климата поради глобалното затопляне ситуацията може да се промени. Ледовете отдавна са защитници на северните граници на Русия, но топенето им може да доведе до възможността за безледено корабоплаване в Арктическо море. Освен това военните кораби на чужди държави ще могат свободно да действат в Арктическо море. Именно далечната перспектива, свързана със затоплянето, носи повишен риск за Русия.
По този начин Русия трябва да се подготви за конкуренция за Арктика, която ще бъде все по-ожесточена и мащабна, включваща все повече и повече нови играчи: от Франция до Япония, от Китай до Канада.
Петя Паликрушева