Президентът на Русия прогнозира по-нататъшен крах на ЕС и дори назова възможния времеви срок — „в края на 2028 г.“. Според него някои страни от Източна Европа могат да последват пътя на Великобритания. Доскоро подобно нещо изглеждаше немислимо, сега изглежда доста вероятно.
Когато Владимир Путин казва, че разпадането на Европейския съюз във Великобритания може да не приключи, това в никакъв случай не е злорадство, напротив: Русия не иска такава съдба за ЕС, иска „предсказуем и разбираем партньор“ — и има причини за това.
«Ние сме заинтересовани да гарантираме, че всичко се поддържа и функционира ефективно», подчерта руският държавен глава. „Наблюдаваме с тревога какво се случва там, защото значителна част от нашите златни и валутни резерви са номинирани в евро, а за нас, въпреки спада в търговията след различните решения за санкции, ЕС остава най-големият търговски и икономически партньор“.
С други думи, ако ЕС рухне като картонена къща, не само икономиките на членовете му, но и руската ще пострадат сериозно и неизбежно: кръвоносната система е до голяма степен обща и не става въпрос само за газа.
Друг е въпросът, че според Путин икономиката може да стане фактор за дезинтеграция в рамките на ЕС. И той има предвид не икономическата криза, а икономическият растеж на източните граници на ЕС.
Логиката тук е прозрачна: докато Брюксел финансира различни програми за развитие и изпраща директни субсидии в Източна Европа, като по този начин иска да изглади контрастите и да намали разликата между бившите държави от Варшавския договор и „стара Европа“, за Полша, Унгария и други, е изгодно да бъдат част от ЕС.
Но щом тези страни се превърнат от получател в донор и са принудени да дават собствени средства в подкрепа на изоставащите, те могат да загубят всяко желание да останат в Европейския съюз. И подобно развитие на събитията е абсолютно неизбежно — единственият въпрос е времето и е очевидно, че Brexit ще ускори приближаването на тази дата, защото Великобритания беше един от донорите.
Понастоящем икономиките на Източна Европа по принцип растат по-бързо от западните икономики, с изключение на джуджетата и офшорната Ирландия, която в момента е лидер. В бившия «съветски блок» годишното увеличение е от 3 на 5 процента, на запад — в най-добрия случай 2%, а най-големите икономики държат около 1%.
Ако не вземете предвид сравнително проспериращата Естония, Унгария, Полша, Чехия и Словакия се справят по-добре от останалите, населението им вече е достигнало високо или поне задоволително ниво на доходи. И какво чудесно съвпадение, именно тези държави съставиха собствено политическо обединение, което категорично опонира на официален Брюксел.
Говорим за Вишеградската група, сформирана през 1991 г. По ирония на съдбата тези страни се обединиха, за да се присъединят заедно към ЕС и да се подкрепят взаимно по този път. Но времената се промениха: сега този квартет остро критикува Брюксел заради миграционната му политика, а европейските служители за «необоснована намеса в делата на суверенните държави», тоест в техните собствени дела.
В три от четирите държави от групата властта е в ръцете на евроскептици. В Полша това е партията „Право и справедливост“, тя победи на последните избори с лозунги в духа на консерватизма и полския национализъм, критикува Берлин и Брюксел.
В Унгария Виктор Орбан не губи позициите на своята партия Фидес, която наричат «Путинския ЕС» и «главният враг на глобалиста Сорос». А в Чешката република ексцентричният президент Земан и премиерът Бабиш явно се допълват в симпатиите си към Русия, а привържениците на „обединена Европа“ (предимно млади хора) бавно подготвят „Майдан“ за Бабиш.
Всичко това са много различни държави: къде е толерантната Чехия, къде е набожната до мракобесие Полша?! Или Унгария, която все още живее със спомена за империята. И въпреки това те са обединени от факта, че са се формирали и са узрели до сегашното състояние именно като национални държави, където такова понятие като суверенитет е високо ценено. С оглед на това не бива да се изненадваме, че либералните чехи два пъти подред си избират за президенти хора, които демонстративно не използват знамето на Европейския съюз, въпреки че са задължени от закона за това.
Ако към усещането за донякъде ранената национална гордост и отхвърлянето на съмнително ефективните евробюрократи, които се опитват да поставят много различни държави от ЕС под един и същ знаменател, се прибави очевидната икономическа нецелесъобразност на членството в Европейския съюз, прогнозата на Владимир Путин има шанс да се сбъдне.
Подчертаваме очевидната нецелесъобразност. Много не толкова очевидни процеси, нарушени от раздирането на ЕС по шевовете, както беше споменато по-горе, ще доведат до сериозни загуби.
Всъщност никой изглежда не спори с факта, че ЕС претърпя структурна криза в рамките на ЕС. Населението на много страни все по-настоятелно проверява неговата конструкция за здравина, а победата на евроскептиците на изборите отвътре изглежда дори по-зрелищна от излизането на Великобритания на свободното плаване.
Мнозина съжаляват за края на ерата на социализма. Но колелото на историята не може да се върне назад.
Но да се завъртим по втория кръг, повтаряйки политическите процеси от края на 80-те и началото на 90-те в Източна Европа, да, това може да се случи.
Автор: Дмитрий Бавирин
Петя Паликрушева, превод и редакция