Западът, който след края на Студената война мечтаеше за глобализацията и разпространението на социалните си модели върху цялата планета, започва да разбира, че глобализацията не е транснационален, а международен процес и че страните по света, освободени от стария световен ред, започнаха да коват щастието за своите народи по свои собствени методи, т.е. понякога различни от либерално-демократичния строй, пише в статията си за Le Figaro френският историк и политолог Макс-Ерван Гастино. Както отбелязва авторът, Западът ще трябва да се научи отново да възприема себе си не като пратеник, носещ светлината на цивилицията за тъмните народи, а като част от едно сложно цяло.
През 90-те години на 20 век, «от руините на погребания» след падането на Берлинската стена световен ред, се роди «нова надежда», която, «вземайки в ръцете си стандарта Свобода, трябваше да оцвети света в цветовете на правата на човека» и да ускори раждането на «новото човечество, което да е в състояние да понесе предизвикателствата на новото хилядолетие“, пише френският историк, политолог и журналист Макс-Ерван Гастино във френското издание. Тогава Западът вярваше, че времето скоро неизбежно ще разруши „последните стени на авторитаризма“ и той ще може да разпространи своя социален модел по целия свят, припомня авторът.
Тридесет години по-късно „победителите в студената война“ се терзаят от съмнения, продължава историкът. „Но какво ще стане, ако светът все още не иска да бъде като нас и не иска да живее само за да се съобрази с каноните на либералната демокрация?“, формулира съмненията авторът.
Оказа се, че падането на Берлинската стена не предвещава края, а «пробуждането на света — светът на незападните, светът, който копнее да намери свои собствени решения, да намери път на развитие, който да отговори на неговите стремежи», смята авторът. Това е още по-уместно, защото глобализацията на пазарите, обозначена с влизането на Китай във ВТО през 2001 г., не постави основата на „благоприятното взаимодействие между страните“, а по-скоро засили конкуренцията между тях, с което върна „меркантилизма“, отбелязва той.
„В тази нова ситуация Западът трябва да научи новата истина на висока цена: глобализацията няма да бъде „щастлива“, а конфликтна; не транснационална, а интернационална; не «либерална», а «реалистична», връщащи към срамни понятия от живота като «мощ», «баланс на силите» и «национални интереси», разсъждава историкът.
Падането на Берлинската стена в никакъв случай не е триумф на Запада — падането предвещаваше «разпадането на света», «освобождаването на Юга от владичеството на Севера» и «издигането на развиващите се страни до нивото на новите модели за подражание», пише Гастино.
Така че, африканските елити се обучават не в Париж, а в Пекин и Москва, Китай създава алтернативи на международните финансови институции за освобождение от хегемонията на МВФ и черпи правителствени идеи от конфуцианството, Сингапур успешно изгражда демократичен режим сам по себе си, който не е изграден върху „либералните ценности“, които се считат за несъвместими с националния дух, а върху реда, хармонията и общественото благо, посочва политологът.
На свой ред Русия, според автора, избра православието за своя отправна точка, която „се смята за стълб на руския дух и на самата държава, която иска да бъде видяна отново такава, каквато е в действителност“.
«Еманципацията на незападния свят» се случва и на границите на самия Запад, «разлагайки» дори тези страни, която някога считаха, че могат да постигнат успех само за сметка на имитацията на западния строй. За това говори през 2014 година премиерът на Унгария Виктор Орбан, подчертаващ в една от речите си необходимостта да се осъзнае, че незападните, нелибералните и недемократичните модели могат все пак да донесат полза на своите страни, се отбелязва в материала.
Силите на източните консерватори, тези «архитекти на европейския антилиберализъм», се заключава в това, че те строят своята политика върху «прославата на националния идеал, в който се отчита ценността» на такива особености, се казва в материала. Техните противници — либералите, в същото време, продължават да произнаят речи за необходимотста да се адаптират западните обществени модели — но такива речи притежават един грамаден недостатък: те предполагат, че народите «от Централна Европа нямат собствено наследство под формата на достойни източници на вдъхновение за формирането на собствен модел на развитие», предупреждава авторът.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.lefigaro.fr/vox/societe/la-chute-du-mur-a-preface-la-desoccidentalisation-du-monde-20191122