Космическата надпревара започна през януари 2007 г., когато Китай изпробва противоспътникова ракета. Ракетата унищожи стар метеорологически спътник — и стана доказателство, че Пекин е в състояние да се защити от разузнавателни спътници в случай на война. Около десет години след това започна нова надпревара в космическите въоръжения.
Превод:
Половин век след първото кацане на Луната навлизаме в нова космическа ера.
Вчера министрите на външните работи на НАТО признаха космоса като една от «сферите на военната дейност». По този начин космическото пространство придобива същия статут като въздушното, сухоземното, морското и киберпространството, при което атаката срещу една държава ще се превърне в основа за колективен отговор, който е гарантиран от член 5. Това съответства на първото в историята на космическата стратегия на алианса споразумение, което беше прието през юни.
Въпреки че космосът е сцена на геополитическо съперничество от 50-те години на миналия век, през последните десет години той придобива ключово значение за страни като Китай и Русия, които наскоро започнаха да действат решително и агресивно, опитвайки се да подкопаят световния ред и да оспорят военното превъзходство на Запада.
Космическата надпревара започна през януари 2007 г., когато Китай изпробва противоспътникова ракета. Тестът беше успешен — ракетата унищожи «осемгодишния» и вече бездействащ метеорологически спътник — и стана доказателство, че в случай на война Пекин е в състояние да се защити от разузнавателни спътници.
След като стана обект на международна критика (след изпитанията в космоса имаше стотици отломки, които бяха опасни), Китай заяви, че не планира да провежда подобни тестове в бъдеще. Но подобни изпитания бяха проведени през 2010, 2013 и 2014 година.
Около десет години след това започна нова надпревара в космическите въоръжения. Според доклад, публикуван през февруари от Министерството на отбраната на САЩ, надпреварата ще засегне такива въоръжения като средствата за радиоелектронна война, оръжия за предаване на енергия и средства за провеждането на информационни операции в компютърните мрежи.
Използването на такива оръжия, включително лазери, може да изглежда като научна фантастика, но първите разработки в тази посока вече дават резултати. Армиите зависят от спътници, с помощта на които те осигуряват комуникацията на Земята, откриват обекти и цели, провеждат дистанционни наблюдения, събират и анализират информация за обстановката. А технологичният напредък в тази област означава, че същите тези спътници стават все по-уязвими и не са защитени от атаки или повреди.
Съединените щати, осъзнавайки, че тяхната ненадмината способност да проектират силата си на земята зависи от техния огромен арсенал от спътници, започнаха собствена кампания за запазване на превъзходството, постигнато след Студената война. През август със заповед на президента на САЩ Доналд Тръмп бе създадено космическото командване на САЩ, първото ново във въоръжените сили в страната от 1947 г., когато са създадени американските ВВС. Когато президентът на САЩ за пръв път обяви плановете си за създаване на космическите сили, Франция започна да формира свои космически сили веднага след това.
Разбира се, Китай направи космическото проучване свой ключов стратегически приоритет. През януари той шокира света, когато кацна автоматичната междупланетна станция «Чанъе-4» от другата страна на Луната. Но бъдещите му планове са още по-амбициозни. Целта му е до 2025 г. да монтира автоматична изследователска станция на Луната, а до 2035 г. той планира да изпрати астронавти на Луната. Според Space Foundation, американска нестопанска организация, за тези цели се отпускат средства (завладяване на космоса) — по налични данни, в размер на осем милиарда долара годишно.
В същото време Русия е една от силите в космоса, въпреки няколкото неуспешни изстрелвания през последните години, които привличат широко внимание. През май, изказвайки се по време на заседание, президентът Владимир Путин заяви, че „поддържането на стратегическата стабилност и военният паритет директно зависят от способността за ефективното решаване на задачите, свързани със сигурността в космоса“. Фактът, че Международната космическа станция зависи от руските ракети-носители, укрепва Кремъл по отношение на мнението, че Русия е световна сила.
При всичко това обаче в космическото пространство не съществуват договори за контрол на въоръженията и има малко правила или методи за разрешаването на конфликти. Договорът за космическо пространство от 1967 г. предвижда забрана за разполагане на оръжия за масово унищожение в космическото пространство, но нищо не се казва за конвенционалните оръжия. Договорът провъзгласява Космоса за „достояние на цялото човечество“, но подобна формулировка оставя широко поле за различни (и неправилни) интерпретации. Това е особено тревожно, тъй като, както заяви министърът на отбраната на САЩ Патрик Шанахан през април, „следващият голям конфликт може да бъде спечелен или изгубен в космоса“.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.telegraph.co.uk/news/2019/11/21/china-russia-seeking-conquer-space-shadow-war-against-west/