Лидерите на Азербайджан и Армения са добре запознати с настоящата ситуация и виждат, че протестните движения в Грузия и Иран създават коридор от възможности за сътрудничество. Неслучайно Баку спокойно прие решението на Русия да укрепи военната си база в арменския Гюмри. Но диалогът между Баку и Ереван все още е неразрешен от конфликта в Нагорни Карабах, който може да придобие други очертания и характеристики, ако в региона започнат разрушителни сценарии.
Азербайджан и Армения заедно се оказаха в необичайна геополитическа ситуация. Съседните им държави Грузия и Иран са обхванати от протестното движение. Причините са различни. В Грузия протестите се свързват с неуспешния вот в парламента за промяна на избирателната система. В Иран вълненията бяха предизвикани от увеличението на цената на горивото.
Но има общи прогнози. Ако властите на Тбилиси и Техеран не успеят да се споразумеят с „улицата“, тогава процесите на вътрешнополитическа дестабилизация ще придобият сила и могат да имат най-невероятни последици. Но какви конкретно? В Грузия председателят на опозиционната партия «Демократично движение — единна Грузия», бившият председател на парламента Нино Бурджанадзе (и не само тя) използва термина «дестабилизация», но не е ясно какви заплахи има предвид. Нека да допуснем, че настоящата управляваща „Грузинска мечта“ ще напусне политическата сцена. И кой ще я замести и ще има ли шанс новоизградения грузински елит да запази властта в изключително разделеното общество, което запазва кланово-феодалния си манталитет?
Не случайно, както пише експертът от Тбилиси Зураб Бежанишвили, „след като Грузия придоби независимост, тя имаше повече войни, отколкото във всички постсъветски страни, и всички те засегнаха цялото общество“. Имаше две граждански войни, войни със Северен Кавказ и Русия в областите Абхазия и Цхинвали, война на държавата с престъпността след „революцията на розите“, война на Кавказ с Русия през август 2008 г., която доведе до загуба на контрол над Абхазия и Южна Осетия. Сега не е изключено Грузия да се плъзне в поредната гражданска война и ситуацията в държавата да се нажежи. Реализирането на подобна схема ще засегне пряко Баку и Ереван.
За Азербайджан Грузия е единственият транспортен коридор за енергийни ресурси към световните пазари, да не говорим за другите транспортни комуникации. Кой ще гарантира сигурността на този коридор и дали изобщо ще остане коридор? Освен това има проблеми с азербайджанците, които живеят в Грузия. А за Армения дестабилизацията на Грузия застрашава нейните транспортни и икономически връзки с външния свят, предимно с Русия. Плюс това е налице факторът «арменската диаспора» в Грузия. Както виждаме, общите заплахи за Баку и Ереван са значително повече от противоречията помежду им.
Ситуацията в Иран, който е под натиск от американските санкции, също остава трудна. Следващата вълна на протестното движение, която избухна там, обхващайки много градове, има, разбира се, икономически произход, но налице са сили както в страната, така и в чужбина, които политизират ситуацията и систематично я подкопават. Според експертът от Баку Зардуш Ализаде, „всяко отстъпление на Техеран ще доведе до факта, че организаторите на протестите ще затегнат исканията си. Следователно „иранските власти в момента са в позиция на избор и бъдещето на иранското правителство зависи от това, коя линия ще избере Техеран.
САЩ вече рисуват различни сценарии за Иран. Страната може да пламне с «геополитически огън», разпадайки се на националните си части. В същото време Армения може да загуби своя «втори път в живота», но Азербайджан ще се сблъска с най-големите проблеми — в страната ще нахлуе огромен поток бежанци. Над 20 милиона азербайджанци живеят в Южен (ирански) Азербайджан, а Баку ще бъде принуден да реагира на случващото се по южните му граници. Ще се появят и други фактори, които ще повлияят негативно върху събитията в региона. Следователно: в иранско направление Баку и Ереван имат различни, но де — факто общи заплахи и съответно е налице желание да поддържат стабилността в Иран.
Няма съмнение, че лидерите на Азербайджан и Армения са добре запознати с настоящата ситуация и виждат очертаващия се коридор от възможности за съвместно сътрудничество. Неслучайно Баку спокойно прие решението на Русия да укрепи военната си база в арменския Гюмри. Но диалогът между Азербайджан и Армения все още е неразрешен от конфликта в Нагорни Карабах, който може да придобие различни очертания и характеристики, ако започнат разрушителни сценарии в региона. Може да се случи и двете страни да проявят интерес към появата на руските военни в Степанакерт по причини по-важни от конфликта. Но това ще зависи до голяма степен от това, каква позиция ще заеме Москва.
Петя Паликрушева