Протестите в Ирак притесняват инвеститорите, докато Русия продължава напред в разработването на иракския петрол и газ. Авторите отбелязват, че мощното руско влияние в петролния сектор в Ирак и Сирия е дългосрочен икономически и политически удар върху Съединените щати.
Превод:
Въпреки продължаващите протести в Багдад, в резултат на които много чуждестранни дипломати бяха принудени да напуснат иракската столица в името на сигурността, си, Русия в този момент започна да удвоява «залозите». Посолството й не само остана отворено през последните седмици на бунтовете, но руският външен министър Сергей Лавров пристигна в тази страна миналия месец и първо посети Багдад, а след това Ербил.
Пътуването му не беше като обикновена дипломатическа мисия. Не бяха подписани официални споразумения, защото дипломатите бяха в малцинство по време на това пътуване. Всъщност по-голямата част от делегацията бяха бизнесмени, включително представители на такива руски петролни и газови компании като «Газпром нефт», «Роснефт», «Союзнефтегаз» и «ЛУКОЙЛ».
Освен това в преговорите участваха представители на «Технопромекспорт», руска компания, произвеждаща енергийни обекти, както и Руската федерална служба за военно-техническо сътрудничество.
„На тези срещи бяха обсъждани само взаимни търговски отношения“, заяви миналия месец един източник с връзки в кабинета на министър-председателя на Ирак при условие за анонимност.
«Руснаците искаха да се уверят, че всичко върви гладко по отношение на изпълнението на проектите на руските енергийни компании в Ирак.»
Друг източник с връзки в базираното в Кюрдистан регионално правителство в Ербил потвърди тази информация.
Не трябва да се изненадваме, че Русия, която е инвестирала повече от 10 милиарда долара в енергийния сектор в Ирак през последните девет години, се интересува преди всичко от търговските въпроси. Руските компании вече са добре представени сред петролните компании в Ирак. Освен това, предвид дългосрочния характер на договорите за нефт и газ, делът на Русия на този пазар само ще се увеличава с течение на времето.
Например, през 2009 г. руската компания «Лукойл» получи първия нефтен договор в следвоенния Ирак за разработването на проекта «Западна Курна» в провинция Басра. Според прогнозите, това поле ще бъде разработено в рамките на 25 години, а до края на 2024 г. операторите планират да произвеждат 800 хиляди барела суров петрол на ден там.
Днес в това находище се добиват само 400 000 барела нефт, но това количество вече представлява 9% от общото производство на суров нефт в Ирак, както и 12% от износа на иракски нефт.
Руското влияние в областта на нефта в Ирак и Сирия е не само дългосрочен икономически, но и политически удар върху Съединените щати. Петролът е основната валута в тези две страни и този, който контролира петролния пазар, има решаващ глас в геополитиката на този регион.
Петя Паликрушева
Източник: https://foreignpolicy.com/2019/11/15/trump-keeping-iraq-oil-russia-leading-middle-east/
