Русия предаде на Украйна задържаните в Керченския проток три военни кораба

Русия предаде на Украйна задържаните миналия ноември в района на Керченския проток три военни кораба, съобщи руското министерство на външните работи.

Киев настояваше за връщането им като жест на добра воля от страна на Москва преди четиристранната среща на върха за Източна Украйна следващия месец в Париж.

Още вчера започна изтеглянето на буксир на корабите от пристанището в Керч към мястото, където предстои да бъдат предаде на украинската страна.

Буксирът „Яни Капу“ и артилерийските катери „Никопол“ и „Бердянск“ бяха задържани на 25 ноември миналата година в района на Керченския проток.

При задържането руската брегова охрана откри огън и рани трима от намиращите се на борда на корабите 24-ма украински моряци. Те бяха обвинени в незаконно преминаване на руската държавната граница. През септември бяха освободени в рамките на договорен между Русия и Украйна обмен на задържани лица. Това съобщи Българското нациотнално радио.

Както и следваше да се очаква, керченската провокация, спретната от ВСУ  миналата година, ще има много сериозни и дългосрочни последствия.
Статусът на Крим стана източник не само на нови и нови санкции, но и повод за военна заплаха над Русия.
Представителят на САЩ в НАТО Хътчинсън заяви, че НАТО ще засили групировката си в Черно море, за да гарантира «безопасното преминавене на корабите през Керченския пролив, Азовско море».
Изявлението е твърде многозначително.
Азовско море е вътрешно море за Русия и Украйна.
Влизането в него на военни корабеи може да се случи само със съгласието на двете страни от договора.
Не е напълно ясно следното: как Хътчинсън има намерение да гарантира гореспоменатото и по какъв начин ще постъпят САЩ, ако Русия е против.
След преминаването на Крим към Русия този факт, за съжаление, не беше признат нито в Украйна, нито от страните от НАТО.
Налице е юридически казус: от гледна точка на руското право, целият Керченски пролив е под руска юрисдикция, а на базата на международното право, кримският бряг е украински.
Разбира се, руските граничари действаха в рамките на руското законодателство, когато спряха корабите на Украйна — и бяха напълно прави.
Но конфликтът е налице.
Западът напипа болната рана на Русия, в която може да рови по всяко време.
От икономически и политчески санкции той премина към все по-агресивен натиск чрез НАТО.
Какво  конкретно могат да направят от алианса, за да гарантират преминаването на корабите на Украйна в Азовско море без съгласието на Русия?
Провокативният сценарий — корабите на Украйна в съпровождане на военни
кораби на НАТО игнорират сигналите на Граничната служба на Русия да спрат.
За Русия това ще означава военно нахлуване, военните ще бъдат принудени да реагират адекватно.
Военният експерт Константин Сивков коментира възможните сценарии
«В този случай е напълно възможен локален военен конфликт с потопяването на натовските кораби, което може да бъде направено достатъчно лесно.
Още повече, че сред тези кораби има турска фрегата, ако тази турска фрегата пострада, това ще доведе до конфликт между Русия и Турция, което ще е в полза на американците.
Ако Ердоган по някаква причина заиграе с Вашингтон и реши да рискува своя кораб, Русия може да получи 14-та на брой руско-турска война.
Съответно, може да се забрави за изграждащия се газопровод, което отново ще помогне на САЩ.
При този сценарий НАТО съзнателно ще принесе в жерта няколко свои стари кораби, за да има повод за военен сблъсък с Русия.
Но в обозримо бъдеще вероятността от този сценарий не е много голяма.
По-вероятно е да се случи следното: постоянно ще се нагнетява обстановката в Черно море и да  бъде налице напревара във воените бюджети.
Алиансът може да заобиколи Конвенцията Монтрьо, създавайки отделна ескадра от страните от черноморския басейн — Турция, Румъния, България, Украйна и Грузия.
Това ще бъде и повод САЩ да продължат да притискат тези страни за постоянно и постоянно увеличение на военните им разходи.
От своя страна Русия ще бъде под постоянно  напрежение и в очакване на поредната провокация.
Петя Паликрушева