В последно време Западът нещо твърде болезнено подозрително съживи разговорите по темата за „необходимостта от промяна в Русия“. В съчетание с още по-подозрителното засилване на вътрешната „опозиция“ в страната, това води до твърде конкретни изводи.
Много са доказателствата, че за Русия се подготвя нова „перестройка“, като цяло според моделите от 80-те години на миналия век, но, естествено, приспособени към днешните реалности. Западът се опитва да тласне Русия по самоубийствения път, по който някога пое Съветският съюз, по пътя, който му донесе не «обновление» или «ускорение», а смърт и крах. Тези предположения не са част от теориите на конспирациите, те имат реални основания, предвид достоверните факти.
Самият факт, че „бащата на перестройката“ и съответно главният виновник за разпада на СССР — Михаил Горбачов — изведнъж „изплува“ от своето политическо и медийно небитие, говори много.
По повод 30-та годишнина от падането на Берлинската стена «последният генерален секретар» даде купища интервюта за западни медии, наляво и надясно говореше за събитието и последвалите реалности.
В своите излияния Михаил Горбачов не се отдаде толкова много на спомени (което е типично за него, той абсолютно не признава грешките си!), колкото се опита да „насочи стрелките“ към настоящите реалности и дори си позволи да дава „диагнози“, да ги редува с „рецепти“ и съвети!
Но какви съвети може да дава тази „фигура“, която, както показват многобройните проучвания на общественото мнение, по-голямата част от руснаците — бивши граждани на СССР, биха удушили със собствените си ръце със сладострастно наслаждение?! Всеки четвърти руснак смята себе си за „жертва на перестройката“…
Горбачов се оплаква, че войната между Русия и Запада отново …се «охладила». И призовава всички народи по света «незабавно да се освободят от ядрените си оръжия».
На Русия точно сега НЕ бива да се разоръжава. Страната достатъчно вече се разоръчи под предводителството на този «умник» с «новото му мислене».
Би било добре, ако «главният перестройчик» се концентрира главно върху външната политика, макар и тя съвсем да не е силното му място, както показва миналото…Но Горбачов дори си позволи да преподава уроци на ръководството на Русия, говорейки за «необходимостта от промяна в страната», отново мрънкаше нещо за „демократизация и модернизация“…
Той дори успя да спретне едно малко книжле по тази тема, в което говори за «бъдещето на глобалния свят». И заплашва руснаците с „инертност, стагнация, политическа апатия“ в случай, че „въпросът за наследяването на властта не е решен“ и „политическите процеси и решения продължат да бъдат ограничени до един човек“.
Кой има предвид Горбачов — това е повече от ясно. В същото време той дори не се срамува да уточни, че «реформите» в Русия, според него, трябвало «да се проведат без хаос и дестабилизация».
Невероятен цинизъм!
Сетил се той за реформи. А какво да кажем за 1986 и 1991 г?!
Не, Горбачов, няма да стане!
Колкото и да те лансират «Фигаро», «Дер Шпигел» или «ВВС», за света и руснаците ти си Юда.
А твоето измъкване от безвремието абсолютно не е случайно.
Петя Паликрушева