Скот Гилмор: Няма съмнение, че в американският държавен кораб има силен теч. Въпросът, който ние, канадците, трябва да си зададем е: дали трябва да помогнем да изпомпваме водата или е време да изградим собствен сал.
Тръмп излиза на сцената по време на митинг в Лейк-Чарлз, Луизиана (Мат Съливан)
Нещата в американската политика вървят зле. На геополитическо ниво тектоничните промени в рамките на голямата държава водят до относително отслабване на американското влияние в света.
Китай вече е на нивото на доминиране в Източна Азия, а с него и Линията на деветте пунктира — спорната демаркационна лния, обхващаща водите и островите в Южно-Китайско море, които той счита за свои, така той проектира своята мощ и в Юго-Източна Азия.
На другите континенти Бразилия и Индия продължават да се развиват като растящи средни държави, Нигерия не е далеч зад тях. Русия, въпреки че има по-малка икономика от Канада, все пак е способна да лансира сферата си на влияние в Близкия Изток, Източна Европа и американските избори.
Организационно държавният департамент на САЩ е в пълен хаос. Държавният секретар Майк Помпео успя да се отблъсне от себе си своите дипломати и чуждестранните съюзници. Той е дълбоко въвлечен в няколко политически скандала от президента Доналд Тръмп и често може само да се изчерви и да избъбри нещо абсурдно, докато се опитва и не може да обясни действията и решенията си по телевизията.
А и самият капитан, разбира се, води кораба си от един сблъсък към друг. Посланиците, назначени от Тръмп, редовно му се подиграват заради липсата на опит и всякакви дипломатически умения. Президентът успя да обиди всички от Г-7, като в същото време отблъсна и всичките си врагове.
Той пося объркване и съмнение в НАТО, дори отблъсна един член (Турция) в обятията на Русия. А на Корейския полуостров ту е най-добрият приятел, ту е враг на президента Ким Чен Ун, който продължава да развива ядрената си програма. Севернокорейските ракети вече могат да достигнат до самия Вашингтон.
Може би най-фрапиращата илюстрация на срива на външната политика на Тръмп бяха снимките и видеоклиповете, които се появиха в края на октомври: най-верните съюзници на Америка, кюрдите, хвърляпа по отстъпващите американски войски гнили картофи.
Можете да кажете, че това е отдавна назрял и неизбежен резултат от исторически политически и демографски тенденции. Или можете да обвините президента.
Но като цяло за нас това няма значение, поради каква некомпетентност или по волята на съдбата се появи този силен теч в американския държавен кораб. Въпросът, който ние, канадците, трябва да си зададем е: дали трябва да помогнем да изпомпваме водата или е време да изградим собствен сал.
В залата на глобалните въпроси Канада по традиция или потъва, или плува заедно с Вашингтон.
„Защита от Тръмп“ ще означава пренастройване на нашия дипломатически компас в друга посока. Ако САЩ вече не споделят нашите външнополитически цели, тогава трябва да се свържем с партньор, който прави това. Кой може да бъде това? Кой подкрепя правата на човека, основани на правилата на международна система и силните западни институции като НАТО? Очевидният отговор е Европа.
Тази статия ще бъде публикувана в декемврийския брой на сп. Maclean за 2019 год под заглавието“Abandoning the U.S. ship” («Напускайти американския кораб»).
Петя Паликрушева, превод и редакция.