След три седмици протести президентът на Боливия Ево Моралес подаде оставка — в името на мира на страната. Неговите заместници също се оттеглиха, понастоящем не е ясно кой ще седи в президентството и кого ще подкрепи армията. Освен това тази оставка усложни посещението на Владимир Путин в Бразилия.
Тръгна си в името на мира
„Ние много болезнено преживяваме насилието и агресията на привържениците на губещите партии. Поради тази и много други причини, аз ще подам оставка и ще изпратя писмо до парламента на Боливия“, заяви Моралес на пресконференция на 10 ноември.
По улиците започнаха празнични шествия. Поне така говорят в социалните мрежи. В публикуваните кадри хората аплодират и размахват национални знамена.
Напускането на Моралес обаче не доведе до установяване на ред. Не е ясно кой ще заеме мястото му. По закон властта трябваше да бъде прехвърлена на вицепрезидента. Следващ в списъка е председателят на Сената. И накрая, председателят на Камарата на депутатите. Но всички те, като и някои министри, губернатори на департаменти (най-големите териториални административни единици) и кметове, напуснаха своите постове.
В резултат на това задълженията на държавния глава бяха поети от ръководителя на опозиционната партия «Демократично единство» Джанин Анес, втори заместник-председател на Сената. Под нейното ръководство ще се реши кога ще се проведат следващите президентски и парламентарни избори.
Мексико предложи убежище на Моралес. И въпреки че той твърдеше, че „няма защо да бяга, тъй като не е откраднал нищо“, все пак се възползва от офертата и напусна Боливия.
Критичният разрив
Кризата избухна след президентските избори на 20 октомври. Имаше двама кандидати, олицетворяващи различните очаквания на боливийците.
Ево Моралес е първият държавен глава — индианец, управлява от 2006 г. При него страната показа стабилен икономически растеж, показателите за бедност намаляха наполовина, минималната работна заплата стана една от най-високите в региона. Боливия укрепи позициите си във външната политика.
Сянката върху успеха беше хвърлена от несменяемостта на властта. През 2016 г. Моралес проведе референдум за промени в Конституцията. Предложените промени трябваше да позволят той да бъде избран за четвърти път. Повече от половината от гражданите (51,3 процента) не одобриха тази идея, но конституционният съд разреши на Моралес да се кандидатира за изборите през 2019 г. Това предизвика протести.
Съперникът на Моралес Карлос Меса заема президентския пост от 2003 до 2005 г. Той се застъпва за политически промени, срещу прекомерната концентрация на власт в едни ръце.
Моралес спечели изборите на 20 октомври, но властите бяха заподозрени във нечистоплътност и фалшификация. Тогава стана ясно, че ще трябва да се проведе втори тур. Пряката траслация от изборната комисия бе спряна.
За да спечели, кандидатът трябваше да получи повече от 50 процента от гласовете или поне 40, но с десет процента марж от конкурента. Излъчването беше спряно, когато Моралес изпревари Меса само със седем процента.
На следващия ден бе обявено, че разликата е достигнала 10,11 процента. Възмутените избиратели отговориха с обща стачка и протести. Организацията на американските държави беше изненадана от тази промяна в баланса на силите и поиска да провери резултатите. Одиторите на Oрганизацията откриха нередности в броя на гласовете, а на 10 ноември генералният секретар на организацията Луис Алмагро призова за отмяна на резултатите от изборите.
По молба на армията
Демонстрациите продължиха три седмици. Моралес обаче подаде оставка, след като военните го помолиха за това. В Боливия «ситуацията е много латиноамериканска»: най-важна тук е позицията на армията, казва Михаил Белят от Руския държавен хуманитарен университет и независим експерт по латиноамериканските страни.
„Той си тръгна не защото го принудиха опонентите, не заради разцеплението в електората. Той бе помолен за това от военните, за да запази спокойствиено в страната“, заяви източник.
„Армията в Боливия винаги е поддържала неутралитет, тя никога не е подкрепяла активно Моралес», казва Александър Харламенко, водещ изследовател в Центъра за политически изследвания в Института за Латинска Америка. — Докато се поддържаше компромис между Моралес и десницата в източната част на страната, който се основаваше на икономическия успех, армията не се намеси. Щом настъпи разцепление, и то не по икономически, а по политически причини, армията първо отказа да потисне очевидно неконституционните действия на радикалната опозиция и след това премина на нейна страна“.
Опозиционните фронтове
Трудно е да се каже кой ще ръководи държавата. В страната няма нито една опозиционна сила, нито има явен кандидат за президент.
Михаил Белят посочва, че опозицията е доста пъстра. Силите, които се противопоставят на Моралес в изборите, включително Меса, са хора от десния център и десните, които винаги са били недоволни от индианския президент и неговите социални реформи. Протестиращите, новата опозиция в много отношения принадлежат към най-бедните слоеве от населението.
Според Александър Харламенко, ако Карлос Меса дойде на власт, това ще е само с подкрепата на армията. „Самият той не е особено силен“, смята експертът.
„Едва ли е необходимо да се говори за някои предишни заслуги, защото репутацията му е опетнена от подозрения за корупция и репресии“.
Що се отнася до протестиращите по улиците, политическият фаворит там е Фернандо Камачо. Той може да се счита за лидер на втория фронт на опозицията, който разчита на източните департаменти.
„Той доведе конвой от последователи от Санта Крус в Ла Пас и обяви, че няма да напусне, докато Моралес не напусне поста“, добавя Харламенко.
Има основания да се счита, че това е церленасочено и планирано «хвърлен» на политическата сцена персонаж.
„Никой наистина не е чувал за него — и изведнъж той се превръща в общонационална политическа фигура. Може би някои геополитически интереси и капитали стоят зад това“, казва източникът.
Факт е, че на изток Боливия граничи с една от най-големите страни в региона — Бразилия.
„Всички преврати в Боливия през последните сто години се случиха след аналогични събития в Бразилия. Жаир Болсонару открито изразява солидарност с крайната десница и не може да се изключи някаква форма на намеса. Бразилските военни винаги са били в тесни връзки с колегите си от съседните страни, включително относно държавните преврати“, обяснява експертът.
Исканията на двете опозиционни сили са различни. Меса и Камачо дори преговаряха, решавайки да отложат противоречията, докато Моралес подаде оставка.
Освен това в западните части на страната има местни популистки движения, допълва Харламенко. Те изиграха роля за разпространението на демонстрациите — в резултат Моралес не получи подкрепа на западната част на страната.
Толкова различни протести
Редица държави вече признаха случилото се в Боливия за преврат — Венецуела, Куба, Мексико, Аржентина. Руското външно министерство отбеляза също, че събитията в Боливия се развиват по модела на «режисиран държавен преврат».
В Бразилия обаче не считат, че Моралес е бил прокуден със сила. А Владимир Путин е на срещата на върха на БРИКС.
„Всичко това няма да улесни преговорите между Путин и Болсонаро. Ще трябва да се обсъди и ситуацията в Боливия. Натискът върху Русия по време на срещата ще бъде голям», заяви събеседникът.
В същото време възниква въпросът какво се случва напоследък в региона. Няколко страни от Латинска Америка бяха разтърсени от мащабни протести — Никарагуа, Еквадор, Венецуела, Чили.
Протестите са различни: някъде са икономически, някъде, като в Боливия, политически, казва Харламенко.
„Това е резултат от диктата на международните финансови организации, в частност на МВФ“, казва той и добавя, че правителствата биват принуждавани да премахнат субсидиите за горивото, да повишат пенсионната възраст и да предприемат други не толкова популярни сред гражданите мерки.
«Тези протести са нееднозначни. Бунтуващите се в страните, където правителството под натиск приема драконовски неолиберални решения, могат да бъдат разбрани.
Но това не означава, че политическите резултати от тези акции ще бъдат положителни».
София Мелничук
Петя Паликрушева, превод и редакция