Страховете на френския лидер Еманюел Макрон за «мозъчната смърт» на НАТО не са напразни, смята Уолтър Ръсел Мид, журналист от The Wall Street Journal. Според Мид, за да оцелее, трансатлантическият съюз трябва да се адаптира към бързо променящия се свят.
Френският президент Еманюел Макрон е отчасти прав в констатацията си за «мозъчната смърт» на НАТО, пише в статията си Уолтър Ръсел Мид за The Wall Street Journal.
Според Мид Макрон откровено описва настоящото затруднително положение на Европа, в която, както никога досега, има дълбок разкол между Великобритания, Германия и Франция, а страните вече не могат да разчитат на американската защита.
Макрон също така отбелязва, че САЩ губят интерес към НАТО, а Европа е почти безпомощна пред сили като Русия и Турция.
В същото време, поставяйки такава «мрачна диагноза», политикът предлага традиционното френско лекарство. От времето на Шарл де Гол френските лидери твърдят, че Европа трябва да намали зависимостта си от НАТО, да постави европейските системи за социално осигуряване над „прекомерния“ ангажимент към пазарната идеология и да превърне разрушените, често неефективни структури за управление на ЕС в ефективна държавна машина.
Германия винаги се е съпротивлявала на подобни идеи. Макрон обаче се надява, че непредсказуемостта и антиевропейските настроения на президента на САЩ Доналд Тръмп ще принудят Берлин да подкрепи френския план за силна Европа.
Независимо от това, Мид нарича тези предложения неправилни. Разбирането, че Германия вече не може да разчита на Съединените щати, както тя правеше в продължение на 70 години, «потресе германската политика до основи». Това обаче не беше достатъчно, за да накара германският истаблишмънт да приеме плана на Макрон.
В речта си в Мюнхенския университет миналата седмица, наследничката на канцлера Ангела Меркел в Християндемократическия съюз Анегрет Крамп-Каренбауер заяви, че дори при тези нови и трудни обстоятелства Германия остава ангажирана с НАТО и трансатлантическите отношения.
Отчасти това се дължи на факта, че много германски политици смятат, че след Тръмп ще последва нова линия. Още повече, че всеки знак, че Германия се съмнява в НАТО може да застраши Полша и балтийските държави, пише авторът.
В същото време Крамп-Каренбауер представи «еволюционен, а не революционен възглед на германската външна политика», който предполага постепенни промени. По този начин разходите за отбрана ще се увеличат, но те ще достигнат целта на НАТО от 2% от БВП едва към 2031 г.
Независимо от това, Мид смята, че противно на думите на Макрон, основният проблем е липсата на европейско единство, съгласие относно формата на ЕС, отбранителната политика и външнополитическите приоритети. Тези разногласия правят процеса на реформиране на съюза „болезнено бавен“, оплаква се авторът.
В статията си за The Wall Street Journal Мид пише, че загрижеността на Макрон не е напразна, защото „за да оцелее, трансатлантическият съюз трябва да се адаптира към бързо променящия се свят“.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://www.wsj.com/articles/nato-isnt-dead-but-its-ailing-11573516002?mod=searchresults&page=1&pos=3