За преврата бе нужен повод, за да се спази външно приличие
Признавам, далечната и мистериозна Боливия не е моята сила, що се отнася до геополитиката. Доскоро информираността ми за тази страна беше ограничена до знания за историята и общи данни, които са достъпни за всички.
Когато превратът стана факт, не знаех всички нюанси.
Но след това от Боливия започнаха да пристигат новини, които сочат, че ултрадесните или по-просто неонацистите са вдигнали глава — а аз тях не мога да ги понасям, няма значение дали са боливийски, украински или други. Освен това симпатизирах на президента на Боливия Ево Моралес. Той е като един добър индианец от детските книги, малко наивен, но мечтаеше да направи всички боливийци щастливи.
Тогава реших да разбера какво доведе Боливия до държавен преврат?
Освен това, когато „от Вашингтон се чу задоволство, че демокрацията се е върнала в Боливия“, и руският опозиционер Леша Навални буквално започна да скача от радост, говорейки за това, „че хората свалят тиранина“, разбрах, че работата не е чиста.
На Южна Америка държавните преврати са до болка познати. Там те се случват често,
В Боливия те са факт откакто страната придоби независимостта си през 1825 г., почти 190 броя. Т.е. средно почти един преврат на година. И разбира се, в Южна Америка имаше откровено фашистки режими, които дойдоха на власт точно чрез тези много преврати. Няма нужда да гледаме надалеч. Аугусто Пиночет в Чили, Хорхе Видела в Аржентина, Умберто Бранко в Бразилия и т.н., и т.н. И в Боливия имаше такива фашистки режими.
Там, общо взето, от средата на 70-те години до избора за президент на Ево Моралес на власт бяха няколко генерали и диктатори. А по времето, когато Моралес е избран за президент на Боливия, това е първият президент на държава на южноамериканския континент, представител на коренното население — индианците, боливийците вече са уморени от тези «шествия» на властта. Моралес даде на Боливия нещо, което липсваше там от много години — стабилността на политическата система. Да, той имаше успехи, имаше и грешки. Но само този, който не прави нищо, само той не греши.
И изведнъж, като гръм от ясно небе — Моралес подаде оставка като президент след преврат. Той имаше широка подкрепа в страната, така че нека не говорят пазителите на демокрацията за фалшифициране на изборите. Същото се отнася и за грандовите НПО, които получават готови пари, за да създадоха необходимия информационен фон за бъдещия преврат.
Превратът се нуждаеше от причина, за да се спази външното благоприличие. Първоначално хвърлиха в атака Организацията на американските държави, която включва 35 държави на континента, позовавайки се уж на установени от нея факти, в които се твърди, че са извършени нарушения по време на преброяването на гласовете на последните президентски избори в Боливия, Организацията призова Моралес да анулира резултатите си.
И тук организаторите се сблъскаха със сюрприз. Моралес обяви, че ще се проведат нови избори. Факт е, че „фактите“, които уж има Организацията на американските държави, са много съмнителни — това първо. Второ. Основният съперник на левия социалист Моралес на последните избори беше представителят на дясната партия Карлос Меса, протеже на САЩ и на крупния капитал, както се казваше по съветско време. Т.е. всъщност, когато Моралес се съгласи на нови избори, той отново беше сигурен в победата си и по този начин дръпна спусъка за преврата, защото организаторите се нуждаеха не от честни избори, а от оставката на Моралес.
Сега няколко думи за това откъде дойде неонацизмът в Боливия. Исторически в тази страна беше положена линията на социално напрежение между коренното население — индианците и потомците на испанските колонизатори. Този конфликт незримо присъстваше през цялото време. Когато Моралес, представител на самото коренното население, дойде на власт, местната десница, потомците на испанските колонизатори, за които индианците, честно казано, са хора от втори сорт, не бяха особено доволни.
Когато Моралес изведе знамето на индианците на официално ниво, заедно с държавното, и даде ново име на Боливия — „Многонационална държава Боливия”, мисля, че тогава десните решиха да предприемат крайни мерки и започнаха да подготвят преврата. Естествено, освен това, имаше и икономически компонент, защото след като Моралес дойде на власт, неговата икономическа политика, насочена към намаляване на зависимостта от международните финансови организации, национализиране на нефтената и газовата индустрия, легализиране на отглеждането на кока, с което се занимават селяните, а също и намаляването на бедността, беше като кост в гърлото на местните олигарси.
И към кого ще се обърнете в Южна Америка, ако подготвяте преврат на десните срещу лявите? Разбира се към САЩ. Накратко, пъзелът се оформи и започна работа по подготовката за завръщането на „демокрацията“ в една държава в „задния двор на Съединените щати“, както наричат Южна Америка.
Движещата сила зад толкова много преврати на южноамериканския континент винаги са били армията и полицията. Моралест бе целенасочено заобиколен от „необходимите“ хора, заемащи най-високите постове в армейската йерархия и в йерархията на Министерството на вътрешните работи.
Сега ще оперирам с информацията, която събрах от един много знаещ човек по този въпрос — Джеб Спраг, изследовател от Калифорнийския университет, публикувал няколко труда по проблемите на страните от Южна Америка. Той твърди в една от статиите си, че САЩ са изиграли ключова роля при подготовката на преврата в Боливия, тъй като основните конспиратори в боливийския пуч са били възпитаниците на School of America, т.нар. Институтът за сътрудничество в областта на сигурността в Западното полукълбо, разположен в Съединените щати, някои от тях са служили като аташета към полицейските програми на ФБР.
Ключовата фигура в тази компания е Уилямс Калиман, главнокомандващ на боливийските въоръжени сили. Именно той призовал Моралес няколко дни преди преврата да напусне поста на президент на страната, а когато Моралес отказал, той започна метеж.
Макар Калиман изглежда се е преструвал на верен на Моралес в продължение на много години, истинското му лице се появи, когато се наложи. Той играеше не само главната роля в пуча, но беше забелязан и поради факта, че дейността му дълго време беше курирана от Съединените щати, където известно време служи като военен аташе на боливийското посолство и където, очевидно, е бил вербуван от специалните служби.
Калиман отговаряше за цялата кадрова политика в ръководството на силовите ведомства на Боливия — армията и полицията, кадрите бяха подбирани от него сред онези, които бяха завършили гореспоменатото «Училище на Америка». Поне шестима заговорници бяха възпитаници на тази институция.
Така около Моралес се събраха група висши офицери, които по заповед на Калиман бяха готови да действат.
Освен това, в боливийската полиция някои от висшите служители, които помогнаха за стартирането на преврата, са преминали през програмата за обмен с американските полиции, наречена APALA (латиноамериканска организация за аташета на полицията). Структурата изпълнявала функциите за установяване на отношения между американските власти и полицията от Латинска Америка.
Организацията е почти затворена, не е представена в публичното пространство. Известно е само, че се намира във Вашингтон (окръг Колумбия). Най-интересното е, че през 2018 г. полковникът и бъдещ шеф на боливийската полиция с необичайното полуруско име Владимир Юрий Калдерон Марискал става президент на тази служба. Впоследствие именно той убедил полицията да се присъедини към въстанието.
Но това не било достатъчно, за да гарантира успех. В допълнение към военните били необходими и цивилни, които трябвало да изразят „народния гняв и протест“ по отношение на омразния Моралес. И тук вече влезли в действие други структури, които са ни познати от тяхната дейност по целия свят. Така наречените НПО. На първо място, сега организацията е забранена в Русия, е USAID — Агенцията на САЩ за международно развитие. Между другото, в държавния преврат в Украйна, в различни цветни и оранжеви революции по целия свят, тази агенция работи активно, подготвя самия протестен електорат, който след това излиза на улиците, където изобразява уж мнението на мнозинството.
По подобен начин в Боливия от няколко години USAID обучава и възпитава бъдещи „протестиращи“. Вече писах по-горе, че в Боливия има остро социално напрежение. Трайна конфронтация на коренното население — индианците с потомците на испанските колонизатори. Организаторите на преврата залагат точно на това, използвайки крайнодесните националисти, които мразят Моралес и индианците като цяло, но са върли любители на западната демокрация и САЩ.
Страхотна платформа за създаване на боен протестен юмрук. Защо е страхотна? Защото американските марионетки, първо са глупави, второ, са фанатици около лудите си идеи за расово превъзходство, трето, организирани и подчинени са на родния си фюрер. Към всичко това добавете и ръководствата за обучение на USAID, наливането на много пари за уличните протести — и ето ви един ефективен лост за сваляне на правителството.
Сега да съединим всичко в едно цяло. Армията. Полицията. Протестиращите нацисти. Плюс помощта на политическите емигранти, отново от потомците на същите тези испански колонизатори, които живеят в САЩ и които напуснаха Боливия, след като другарят Моралес дойде на власт (както той самият иска да бъде наричан). Изтичането на аудио преговорите, публикувани на сайта на боливийското издание la época (и elperiodicocr.com) и в редица национални медии, показва, че е имало скрита координация между настоящите и бившите лидери на боливийската полиция, въоръжените сили и опозицията по време на преврата.
След като станаха публични, преговорите доказаха, че бившият кмет на един от най-големите градове на Боливия Кочабамба, който беше и бивш кандидат за президент Манфред Рейес Вила, е изиграл много важна роля като координатор на конспираторите. Рейес е възпитаник на същото училище в Америка и в момента пребивава в САЩ.
Останалите четирима, чиито гласове са записани и представени по име, са бившите военни от армията на Боливия: генерал Ремберто Силс Васкес, полковник Хулио Сезар Малдонадо Леони, полковник Оскар Пачело Агуире и полковник Теобалдо Кардозо Гевара. Всички те са възпитаници на School of America. От преговорите става ясно, че координацията на пучистите в самата Боливия с представителите на емигрантските кръгове измежду десните е била много тясна. Кардозо Гевара, по-специално, по време на разговора се хвали с връзките си между настоящите офицери от въоръжените сили на Боливия. И още един нюанс. Именно в бившето имение на бившия кмет на Кочабамба Манфред Рейес Вила полицията за пръв път застава на страната на пучистите.
Ето накратко пълната история за началото на държавния преврат в Боливия, какво се случи по-нататък, всички вече знаем. Не мисля, че много изненадах читателите с моята история. Приблизително същото се случи и с Украйна. Изводът?
Няма нужда да бъдем наивници. Трябва да затегнем винтовете около всички западни марионетки, недвижими имоти в чужбина, културен и бизнес обмен на държавни служители по различни програми със САЩ и Западна Европа, разни там либерални телодвижения в образователната ни система..
Моралес ще потвърди.
Дмитрий Борисенко, специално за News Front
Петя Паликрушева, превод и редакция