Климатичната криза постепенно се превръща в реалност в нашия живот. Всяка криза е нова възможност, а за Русия промяната на климата носи безценни възможности, сигурни са климатолозите. Става въпрос за запасите от нефт и газ под ледниците на Северния полярен кръг.
Превод:
Климатичната криза постепенно се превръща в реалност в нашия живот. Огромни масиви земя по цялата планета стават безплодни, хората са принудени да мигрират, цели видове умират, а екстремните природни явления се срещат все по-често. Учените и политическите лидери са дълбоко загрижени за опасността, която виси над живота на планетата Земя. Но за Русия климатичната криза е безценна възможност.
Преди около 10 години геолозите откриха, че 30% от световните запаси от природен газ и 13% от световните запаси от нефт са под ледниците на Северния полярен кръг, заедно с находищата на редки минерали и други ценни ресурси. Тъй като айсбергите се топят поради повишаването на температурите, тези ресурсни резерви стават по-достъпни, а както заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео през май, „постоянният спад в обема на морския лед отваря нови маршрути и нови възможности за търговия. Това потенциално ще намали времето, необходимо за транспортиране на стоки между Азия и Запада с до 20 дни. Арктическите морски пътища могат да се превърнат в Суецкия и Панамския канали на 21 век“.
Според доклад, изготвен от ООН през 2014 г., около 80% от световната търговия се осъществява по море, а Суецкият канал остава основният търговски морски път, свързващ Европа и Източна Азия. Използването на североизточния маршрут през Северния ледовит океан обаче ще позволи с една трета да се намали разстоянието между Европа и Далечния Изток. Освен това северозападният маршрут през Северния ледовит океан ще намали разстоянието между Азия и Северна Америка с почти 20%, което ще доведе до атрактивна алтернатива на Панамския канал. Повечето ползи от тези промени ще дойдат от онези страни, които имат пристанища в Северно и Балтийско море, предимно Русия.
В едно проучване експертите анализираха изключителен сценарий: какво ще се случи, ако арктическите морски маршрути работят през цялата година. Според проучването приблизително две трети от търговията, преминаваща през Суецкия канал, ще се премести по нови транспортни маршрути. Във всеки случай, топенето на арктическите айсберги ще отвори все повече търговски маршрути от руския северен бряг до Източна Азия, което ще окаже сериозно влияние върху световната търговия. Вече може лесно да си представим как огромно количество китайски износ за Европа се доставя там през Русия. Освен това Русия също ще може лесно да достави стоките си, което ще й даде предимство пред западните й конкуренти.
Не е изненадващо, че през май на заседание на Арктическия съвет във Финландия Помпео определи екологичната катастрофа, която е налице на Северния полюс, като «арена за съперничество между световните сили» за огромни запаси от ресурси, включително природен газ, нефт, минерали и риба. Наред с нарастващото военно присъствие на САЩ, Канада и Франция в този регион, дори китайците се надяват да получат билет до Арктика, като едновременно създават своя нов Път на коприната — „Един пояс, един път“ — техните кораби вече са забелязани в този регион.
Русия работи за прилагането на сценарий за глобалната търговия заедно с китайците, а в някои случаи и в сътрудничество с тях. През 2017 г. за първи път в историята руски танкер плава в Северния ледовит океан без ледоразбивачи. Русия вече увеличи гражданското си присъствие в този регион, а военното й присъствие там достигна ниво, което не е съществувало от времето на Студената война. Военните бази, които бяха изоставени след разпадането на Съветския съюз, бяха ремонтирани, там вече има руски войски. Според руското министерство на отбраната от 2012 г. в този регион са изградени 475 нови военни съоръжения. Наскоро бе създадена нова полярна бригада, а през април миналата година руският вестник «Известия» съобщи, че до края на 2020 г. усъвършенстваните зенитно-ракетни системи С-400 ще бъдат разположени по крайбрежието на Северния ледовит океан и на редица острови.
През април, месец преди конгреса на Арктическия съвет, в Санкт Петербург се проведе Международният арктически форум — група, ръководена от Русия, която включва представители на различни правителства, учени, бизнес лидери и представители на международни организации — премиерите на Швеция, Норвегия и Ислания също присъстваха на форума. Там руският президент Владимир Путин обяви нова стратегия за развитие на региона. Според него още през тази година в региона ще се появят три ядрени ледоразбивачи. Според официални източници от Москва, тези, които инвестират в този регион, ще получат данъчни облекчения, ще бъде изградено ново пристанище близо до газовия терминал в Сабет, а железопътна линия ще свързва същото пристанище с вътрешните региони на страната.
Всичко това е част от мащабния план на Русия, предназначен да промени картата на глобалната търговия. Путин не разполага с количеството ресурси, с което разполага неговият силен съсед на изток, но глобалното затопляне може да се окаже неговият заек в шапката. В допълнение към новите търговски пътища, които могат да се отворят, Русия може да се възползва от промяната на климата и по друг начин: става въпрос за достъпа до земя за развитие на селското стопанство.
Според доклад за 2018 г. на ООН за продоволствията и селското стопанство до 2050 г., земеделското производство в Западна Европа ще намалее с 2,9%, а в Индия — с 2,6% спрямо нивото на 2018 г. В същото време растежът на средните температури, според прогнозите, ще позволи на Русия да увеличи селскостопанската си продукция с 0,9%.
Джордж Рапсоминикис от ООН, един от авторите на този доклад, пише: „В страни с умерен климат, като Русия, и в региони, в които се намират повечето развити страни, по-топлият климат може да има положително въздействие върху зърнените култури».
През октомври на икономическия форум Русия-Африка в Сочи Путин гордо обяви, че страната му сега изнася повече храна, отколкото оръжие в Африка. Всъщност през 2010 г. селскостопанският износ донесе приходи за Русия в рамките на 9 милиарда долара, през 2018 г., както каза президентът, селскостопанският износ донесе 20 милиарда долара приходи, а тази година цифрата ще бъде 25 милиарда долара.
„Путин постави задача пред селскостопанския сектор да постигне експортни приходи от 45 милиарда долара до 2024 г. Ако Русия успее, тя ще бъде в десетте най-големи износители в света“, твърдят експерти.
Според официални данни през 2017 г. Русия е експортирала хранителни продукти и селскостопански продукти за повече от 159 държави по света.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: Haaretz, Израел