Британия без британци, Лондон-филиал на Африка и Азия

Преди година, докато пътувах във Великобритания, реших да се разходя из малкото градче Саутхол, което се намира на 25 км западно от централен Лондон.

Пътеводителите не пишат за това място, британците не го харесват, то е буквално главоболие за миграционните власти на Обединеното кралство. Запознайте се: най-натуралният Мумбай на половин час път с влак от Бъкингамския дворец.

Населението на това на пръв поглед забележително предградие е 140 хиляди официално и до 300 хиляди фактически, от които 60% са индийци (главно пенджабски сикхи), 30% са мюсюлмани от пакистански произход и 10% са мюсюлмани, но сомалийци и араби.

Останалата пета част от населението на града е бързо намаляващо «коренно» бяло население, което буквално е било половината от населението преди двадесет години, а през 1950 г. — 100%.

Днес приблизително 60% от жителите на града са мигранти, тоест те не са родени във Великобритания, всеки трети от тях не е британски гражданин, а всеки четвърти е незаконно в страната.

Нивото на безработица в града достига една трета от работоспособното население. В градчето се краде много, къщите са обградени с бодлива тел, което е напълно необичайно за Великобритания.

Пътешествието из «Малката Индия» започва от гарата Падингтън, билетът струва 5 фунта до летище Хитроу.
Влаковете тръгват на всеки 10-15 минути.
Пристигат за 20-25 мин. Още на спирката ще усетите, че сте сякаш в друго измерение.
Нямам нищо против мигрантите, това го подчертавам специално, още повече тези във Великобритания, към която нямам никакво отношение. 
Индусите започват да се заселват по тези места през 50-те години на XX век, скоро след провъзгласяване на независимостта на Индия и Пакистан. Стотици хиляди индуси, сътрудници на британската колониална администрация били принудени да напуснат Индия заедно с англичаните.Силно пострадалата в годините на война Британия (имам предвид масираните бомбардировки на Луфтвафе през 1940-1943, по време на които целият юг на острова, включително Лондон, бил силно разрушен) се нуждаела от евтина работна ръка за въстановяване на икономиката.
Надпис: «Подкрепете местния бръснар»
Сомалийски магизини

«Няма друг Бог, освен Аллах, и Мохамед е неговият пророк» — надпис на джамията.

Сомалийски жени, а по-горе Бизнес-център.
Сикски храм
Магазин «Мини-Пинджаб»
Тук на всеки ъгъл се занимават с визи, защото немалка част от жителите на града нямат британски паспорти и живеят нелегално. За тях опцията да тръгнат да търсят по-добър живот е винаги актуална. Другата част от населението, точно обратното — имат британско гражданство, но били принудени да се откажат от пакистанското или индийското, защото техните страни не признават двойното гражданство и могат да си стоварят големи неприятности, ако се озоват в родината си. Впрочем, за целта са им нужни визи.

Местните адвокати, в чийто права всеки би се усъмнил, предлагат пълен комплект услуги, започвайки от фиктивни бракове и завършвайки с получаването на социални помощи. На прозореца пише, че обслужват хора от всички религии.

Пак визи — къде да бягат — в Канада или…?

Половината от ресторантите съответстват на нормите на исляма, а другата поливина са вегетариански.

Силно се съмнявам, че всеки пети в този град е англичанин. За два часа не срещнах буквално нито едно бяло лице. Просто констатирам.

Не очаквах да видя подобна пределно цивилизована Великобритания — най-натуралното индийско гето точно до Лондон.

Саутхол не е единственият град с мигранти, той е най-големият. По пътя за Хитроу ще минете през Уинслоу с 30 % индо-пакистаско носеление, Хароу — с 25 %, Илинг — 22 %.

И това са само непосредствените предградия на Лондон. Големи мигрантски общини има в Лейстър, Ковънтри и редица други градове.

В последното досетилетие Великобритания е буквално препълнена от мигрантски вълни — араби, сомалийци, иранци, афганистанци…

И всички тези бежанци съвсем не живеят като в рай.

Петя Паликрушева, превод и редакция