Френският президент постави точна диагноза на Северноатлантическия алианс, като обяви «мозъчната смърт на организацията», заяви журналистът от «Вашингтон пост» Джейкъб Хайлбрун. Според него Париж и Берлин трябва да се замислят за свой собствен съюз, за да „възстановят на Европа предишното й величие“ и по-малко да зависят от „все по-враждебните“ САЩ.
В навечерието на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена и няколко седмици преди лондонските тържества, отбелязващи 70-годишнината на НАТО, Еманюел Макрон «съсипа вечеринката». В неотдавнашното си интервю френският президент «изрази абсолютно презрение» към Северноатлантическия алианс, заявявайки, че заради председателството на Тръмп организацията «е в мозъчна смърт», пише журналистът от «Вашингтон пост» Джейкъб Хайлбрун.
„О, ла ла! Колегите му, европейски лидери, не взеха насериозно забележките на Макрон, считайки ги за проява на галска дързост. Германският канцлер Ангела Меркел хладно отбеляза: «Това мнение не съвпада с моето», а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг нарече Германия «централната част на съюза», отбелязва авторът на статията.
Критиците на френския президент обаче трябва да се съгласят с думите му. Нещо повече, най-удивителното е не, че НАТО е на „изкуствено дишане“, а това, че то продължава толкова дълго, смята публицистът.
Според него в много отношения НАТО се превърна в „жертва на собствения си успех“. През 1957 г. първият генерален секретар на организацията лорд Исмей обясни, че целта на алианса е „да не пусне руснаците, да осигури присъствието на американците в Европа и да сдържа немците“.
Тази формула работеше. Но НАТО се наложи да търси други варианти след 1989 г., когато Русия беше обезсилена и Германия отново започна да се издига. В резултат блокът избра да разшири състава си, вместо да определи своята мисия, пише Хайлбрун.
Чрез подобна политика съюзът „неволно“ създаде основата за нова конфронтация с Москва, тъй като започна директно да граничи с Русия. „В резултат на това НАТО помогна за предизвикване на самата конфронтация, която оправда продължаващото съществуване на алианса“, подчертава авторът на статията.
Според него, досега «възраждащата се руска заплаха позволява на алианса да се движи напред бавно, но сигурно». А някои представители на администрацията на Тръмп, включително държавният секретар Майк Помпео, продължават да смятат НАТО за важно стратегическо партньорство. Привържениците на организацията също могат да посочат, че контингентът на САЩ в Европа се увеличава, както и да цитират предстоящите мащабни учения Defender 2020, които ще обединят над 37 хиляди военнослужещи от САЩ.
Но действията и реториката на самия Тръмп показват, че той иска да каже на НАТО «ауфвидерзейн».
«Готовността, с която той позволи на Турция да прави с кюрдите каквото си иска, опитите да окаже натиск върху Украйна, патосната възхвала на Русия и постоянното осъждане на Германия отлично илюстрират неговото презрение към западните съюзници», аргументира се Хайлбрун.
Изразявайки опасенията си за Тръмп, Макрон посочи основния проблем — износването на мускетарското верую на съюза: „Един за всички, всички за един“. На въпрос дали вярва в член 5 от НАТО, който предполага взаимни задължения за отбрана, той отговори: „Не знам“.
Подобни съмнения ще се засилят многократно, ако Тръмп бъде избран отново през 2020 г. и продължи да следва политиката си „Америка над всичко“. Той вече даде да се разбере, че смята отношенията със съюзниците си за икономическо начинание, но има голяма вероятност в случай на криза президентът да не се притече на помощ на съюзниците. Ето защо изявлението на Макрон за „слабостта“ на НАТО е навременно и правилно, пише публицистът.
Според него е крайно време Берлин и Париж да „възстановят на Европа предишното й величие“. За целта те трябва да създадат френско-германски съюз, за да защитят своите интереси, включително разработването на нови ядрени оръжия, за да „сдържат Русия и Китай“, както и да станат независими от „все по-враждебните“ САЩ.
Не бива да се изключва, че Франция и Германия ще последват пътя на най-малкото съпротивление и ще се опитат да „успокоят реваншистка Русия“, като фактически й отстъпят сферата на влияние в балтийските държави и Източна Европа. Но има някои обнадеждаващи признаци: след години на отсроване на превъоръжаването Берлин най-накрая „започва да повишава залозите във военната си игра“. Онзи ден «смелата» германска министърка на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер обяви, че до 2031 г. страната трябва да влезе в първите три световни лидери по разходи за въоръжените сили, на второ място след САЩ и Китай, отбелязва авторът на статията.
„От своя страна Макрон предлага европейска интервенционна инициатива, която би трябвало да позволи на Европа да действа независимо от НАТО или САЩ. Предупреден — означава въоръжен. Когато европейските лидери и Тръмп се съберат в Лондон през декември, ще бъде по-добре, ако те възприемат празненствата не толкова като израз на подкрепата за НАТО, а като спомен от миналото“, заключава Джейкъб Хайлбрун.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.washingtonpost.com/gdpr-consent/?destination=%2fopinions%2f2019%2f11%2f08%2femmanuel-macron-is-right-nato-is-over%2f%3f