«Сталин не отиде в миналото, а се разтвори в бъдещето, колкото и това да натъжава мнозина» — френският писател Пиер Куртад към книгата на Едгар Морен „За природата на СССР. Тоталитарният комплекс и новата империя».
Червеният император. С края на Сталин курсът на развитие на съветската (руската) цивилизация се промени. След XX конгрес на КПСС на 25 февруари 1956 г. започва ерата на хрушчовското „размразяване“, която доведе до десталинизация и се изроди в „застоя“ на Брежнев, когато най-негативните тенденции от управлението на Хрушчов бяха ликвидирани или замразени, но като цяло курсът на деградация се поддържаше.
След това дойде «перестройката» на Горбачов, което доведе до унищожаването и до грабежа на СССР. Послед дойде «демокрацията» на Елцин, което доведе до огромни загуби, жертви, страдания на огромното мнозинство от обикновените хора, до изчезването на руския народ.
Загубите от управлението на «перестройчиците» и «демократите» са толкова огромни, че според учените вече няколко пъти надвишават щетите от нахлуването на нацистите.
Носещите стълбове на сталинистката система бяха толкова силни в Русия, че не можеха да бъдат демонтирани дори до средата на 90-те и 2000-те години. Горките демократи не успяха да разрушат създаденото при Сталин и след него в изградената от него съветска цивилизация.
В началото на века нивото на подкрепа на Сталин нарасна до 50%. В момента подкрепата за Сталин е 70 %, според последните проучвания.
На въпроса „Според вас Сталин направил ли е повече добро или лошо за страната?“ Отговорите са следните: 54% — повече добро; 43% — по-лошо; 3% — трудно е да се отговори (от 2000-та година).
Сбъдват се думите на Сталин (от разговора на И. Сталин с А. Колонтай, 1939 г.):
„Много от делата на нашата партия и народа ще бъдат изкривени и ще се оплюят предимно в чужбина, а и у нас. … И моето име също ще бъде оклеветено…
Ще ми припишат множество злодеяния… Силата на СССР е в дружбата между народите. Острието на борбата ще бъде насочено преди всичко към разрива на тази дружба, към откъсване на покрайнините от Русия…
Национализмът ще надигне глава с особена сила. Интернационализмът и патриотизмът за известно време ще бъдат смазани, само за известно време. Ще възникнат национални групи в рамките на самите нации, ще възникнат конфликти. Ще се появят много водачи-пигмеи, предатели вътре в своите нации.
Като цяло в бъдеще развитието ще върви по по-сложни и дори неистови начини, завоите ще бъдат изключително резки. Изключително ще развълнуват Изтока.
Ще има остри противоречия със Запада. И все пак, независимо как се развиват събитията, времето ще отмине и очите на новите поколения ще бъдат насочени към делата и победите на нашето социалистическо Отечество. Година след година ще идват нови поколения. Те отново ще издигнат знамето на своите бащи и дядовци и ще ни отдадат дължимото. Те ще градят своето бъдеще върху нашето минало.“
През 1943 г. Сталин казва:
«Знам, че след смъртта ми много боклук ще бъде изсипан на гроба ми, но вятърът на историята безмилостно ще го разсее!»
Тези думи на Сталин са пророчески.
Петя Паликрушева