Превод:
Докато в Съединените щати обсъждат как да се справят с руската намеса в изборите, мнозина не осъзнават важен момент: възприятието за войната от ръководството на Русия се е променило значително през последното десетилетие.
Днес за руските стратези линията между войната и мира е размита. Те са убедени, че манипулирането на информацията е равносилно на използване на насилие и че думите, използвани от името на държавата и с помощта на нови технологии, могат да бъдат толкова ефективни, колкото ядрените оръжия.
Един от ключовите катализатори за промените във възприемането на войната от Русия бяха така наречените цветни революции в Грузия, Украйна и Киргизстан в началото на 2000-те години. Всяка цветна революция се проведе по сходен сценарий: избухването на народни вълнения доведе до свалянето на корумпирани правителства, до голяма степен под опеката на Кремъл, появиха се лидери с либерални възгледи. По-късно руското разбиране за цветните революции се разшири, за да обхване Арабската пролет и Евромайдана.
Западните анализатори са склонни да разглеждат цветните революции като спонтанни огнища на народното недоволство срещу управляващите лидери.
Руското ръководство от своя страна започна да възприема тези явления като западни операции, насочени към промяна на режимите, като успешно реализирани операции с помощта на добре координиран информационен блицкриг с активното използване на социалните мрежи, чиято цел е да насърчи гражданите да свалят (до голяма степен) проруските власти.
С други думи, руските експерти по отбрана смятат, че Западът е толкова умен, че има формула (или метапрограма) за промиване на мозъка на населението, така че да отстранят своите владетели в името на либералната демокрация. Ярък пример е военният теоретик Андрей Корибко, който написа, че „либералната демокрация е традиционната идеология, която мотивира всички цветни революции“.
Този контекст дава възможност да се разбере по-добре защо днес руските лидери отдават голямо значение на информационния конфликт. Ключови фигури във военната йерархия, включително министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валери Герасимов, са убедени, че в момента тече информационна война между Русия и алианса САЩ-Европейски съюз. Освен това руските служители по отбрана твърдо вярват, че САЩ и ЕС, които започнаха информационната война, са агресори.
В интервю за «Московски комсомолец» от 22 септември Шойгу изрично заяви, че Русия е въвлечена в информационната война, като добави, че „мащабното противодействие на Запада срещу Русия“ датира от 90-те и 2000-те години, за което свидителства разширяването на НАТО на изток.
Руската визия за заплахата е основополагащ фактор, който стои в основата на настоящата настъпателна стратегия на страната. Онези области, в които руските власти, според техните усещания, загубиха през 90-те и началото на 2000-те — информационния конфликт, идеологическото влияние, разузнавателните операции и чуждестранната подкрепа на политически партии.
Нещо повече, основната характеризираща черта на мисленето на Русия в по-широк конфликт, включително информационен, е унищожаването, а не сдържането: много по-рентабилно е да се унищожи идея, отколкото да се създаде жизнеспособен контрааргумент.
Преломният момент за промяната на руската стратегическа мисъл дойде през 2012-2014 г., когато се случиха събития, които бяха много болезнени за Кремъл. Руските лидери се изправиха пред вътрешни и външни предизвикателства под формата на протестно движение в самата Русия и Арабската пролет, а краят на тази ера бе белязан от Евромайдана в Украйна.
Водещи теоретици още през 2009 г. започнаха да твърдят, че през следващите 10-20 години оръжията, базирани на нови технологии, ще станат толкова ефективни, колкото ядрените устройства. Руският лидер Владимир Путин също смята, че космическите системи и информационните технологии ще играят значителна, ако не и решаваща роля във въоръжените конфликти на бъдещето, че те ще бъдат толкова ефективни, колкото ядрените оръжия, но в същото време ще са по-«приемливи» за използване.
В известен смисъл сред руските експерти стратегическото мислене в дигиталната ера се развива по-бързо и дълбоко, отколкото сред западните им колеги. Руските власти добре знаят как днес се усеща и възприема реалността чрез няколкото социални медии и технологични фирми, работещи с алгоритми като Google и Facebook. Междувременно западните анализатори все още са склонни да оценяват Русия по праволинеен и старомоден начин, съсредоточавайки се или върху руската икономика в стагнация и намаляващото население, или върху възхода на въоръжените сили на страната.
Фундаменталните различия в идеите за войната между Русия и Запада създават рискове. Мерките, които западните лидери не смятат за война, като икономическите санкции, насърчаването на демокрацията и идеологическото влияние, се разглеждат от Русия като действия, подобни на военни. Това създава потенциал за неволна ескалация.
Как да разрешим конфликта в такава ситуация? На Запад има постоянна тенденция винаги да се „избягва ескалацията“ и да се седне на масата за преговори. Такъв подход може да изглежда рационален и разумен, но това не е решение, а част от проблема. Руската агресия отчасти се основава на мнението, че Западът е предвидим и винаги се стреми да намали напрежението. В тази ситуация руските лидери ще се възползват от ескалацията, тъй като винаги знаят кога да спрат.
Новото разведряване, предложено от френския президент Еманюел Макрон, едва ли ще помогне за намаляване на напрежението. Идеята му е, че настоящият конфликт е повърхностен и може да бъде преодолян чрез ново споразумение. Но не се взема предвид фактора, че руското ръководство вече вярва, че е атакувано с невоенни средства и е завлечено в информационната война.
Опитът за „рестартиране“ между Вашингтон и Москва през 2009-2012 г. показва, че дори в случай на ограничено сътрудничество основните различия ще се появят отново. Ключът към успеха е разбирането за войната и това, което трябва да осигури необходимата сигурност във всички области — от международната архитектура на сигурността до това, което трябва да се счита за приемливо в информационното поле.
Първата стъпка в отношенията с Русия е признаването, че участваме в стратегическо състезание, което, както пише известният американски военен стратег Андрю Маршал през 1972 г., „ще бъде продължително, а трябва да се подготвите за факта, че ще бъде безкрайно“. Всъщност западните лидери вече трябва да признаят интензивността и дълговечността на настоящото противопоставяне.
Когато разбирането за това замени настоящата надежда, че напрежението с Русия ще отшуми, ще последва преразглеждане на конфигурацията на силите и методите за сдържане.
Докато това не се случи, настъпателните действия на Русия само ще набират сила.
Автор: Оскар Йонсън
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник:Eurasianet.org