7 ноември 2019-Нюз Фронт.
Протестите в Боливия са част от офанзивата на подкрепяните от Вашингтон десни сили срещу правителствата на левите и ляво-центристките правителства в региона.
Протестите в Еквадор и Чили се основават на спонтанното възмущение на значителна част от хората от новата вълна от неолиберални „реформи“, наложени от международни финансови организации. Те са породени от същата икономическа ситуация и същите неолиберални контрареформи като подобни протести в много страни — Бразилия, Аржентина, Колумбия, Перу, Панама, Коста Рика, Хондурас, Хаити.Самите улични изяви едва ли ще доведат до промяна на властта.
Протестите в Боливия, Еквадор и Чили през последните няколко месеца се различават по произход и фокус, но се провеждат в общ регионален контекст.
Случаите в Чили и Еквадор са забележителни с това, че се явяват симптоми на растеж на регионално социално недоволство от политиките, провеждани от „новите десни“ на Латинска Америка. Събитията в Боливия контрастират с тази тенденция и по-скоро са израз на умората на заможните средни класове от хода на политическата приемственост.
Глобален десен бунт: трампизмът и неговата база
Олег Барабанов, Дмитрий Ефременко, Борис Кагарлицки, Василий Колташов, Кирил Телин
„Вземаме властта от Вашингтон, окръг Колумбия, и я връщаме на вас, американския народ“ — отхвърлянето на Тръмп от традиционната реторика и преминаването към десния националистически курс породи нов термин, отчасти етикет: „трампизъм“.
Въпреки това идването на власт на Доналд Тръмп не беше случайно. Той беше резултат от искане от американското общество за трансформация
Боливия е една от страните на „левия завой“ с най-добрия комплекс от социално-икономически показатели в региона.
През последните години се наблюдава непрекъснато увеличение на БВП, преработвателната индустрия функционира стабилно и износът на природен газ е стабилен, развитието на литий успешно се овладява.
Благоприятната макроикономическа ситуация стимулира притока на инвестиции.
На фона на повечето страни от Латинска Америка в страната се наблюдава намаляване на бедността и бедността.
Страната е традиционно децентрализирана, противоречията по отношение на земята и недрата се споделят не само от индийския Запад и „белия“ Изток, но и от отделите на Запада, където сепаратистките настроения са все още силни.
Относителният национален консенсус се основава на авторитета на индийския президент, който направи не по-малко за коренните народи от Нелсън Мандела.
Излизането на Ево Моралес от битката би било единственият шанс за опозицията.
През 2017 година тя успя да го победи на референдум за конституционна реформа, но Върховният съд обяви забраната за преизбиране за противоконституционна.
Настоящите протести са или натискът на сепаратистки регионалисти с цел преразпределяне на доходите, или политическата кампания на дясната опозиция, противопоставяща се на резултатите от изборите (блокада и палеж на офисите на управляващата партия и избирателните комисии, изгарянето на бюлетини и други подобни).
Опозицията се подкрепя активно от САЩ, ЕС и OАД, но е изключително разнородна, дискредитирана от връзки с Вашингтон и корупционни скандали.
Десните не можаха да консолидират и номинират един-единствен кандидат и е малко вероятно да се изправят срещу президента, който спечели четвъртата поредна победа.
Еквадор е страна, която се отдалечи от „левия завой“ след избора на Ленин Морено за президент през 2017 година.
Тогава той бе подкрепен както от Рафаел Кореа, който 10 години ръководеше страната по курса на „гражданската революция”, така и от студентските и индийските движения на опозицията. Въпреки уверенията в изборите, Морено подложи на чистка привържениците на Кореа, стана близък до дясната опозиция, екстрадира Джулиан Асандж в Лондон, изтегли страната от редица международни организации (ALBA, UNASUR, OPEC) и наскоро прие пакет от претенции на МВФ за получаване на заем. „Пакетасо“ (премахването на субсидирането на цените на горивата, намаляването на публичния сектор и т.н.) предизвика широки протести.
Превод: Ася Иванова-Зуан