Как да обясня факта, че в продължение на седем години страна с БВП по-нисък от този на Италия, с недостатъчно екипирана армия и губеща икономика, успя да стане разпоредител на играта в Близкия изток, докато Европа и САЩ с много по-добрите си икономически или военни средства се оказа, че не са в състояние да направят това?“- чуди се Феникс, писател и специалист по сирийската война, военните дела и разузнаването в своя блог в Le Huffington Post.
Москва няма само една стратегическа цел в региона на Близкия изток, тя има няколко. Първо, това е демонстрация на руското правителство след историческото унижение, което беше разпадането на Съветския съюз. Казват, че Путин, след завръщането си в Санкт Петербург след много години в Източна Германия като агент на КГБ, е работил като таксиметров шофьор. Той вече преживя края на света, придоби сила и си постави задачата да превърне страната си отново в световна сила“, пише авторът на статията.
«Но за целта Русия ще трябва да се сблъска с американската хегемония. Москва е убедена, че американците могат да свалят всички лидери, които не са подходящи за тях и без колебание ще прекроят картите на страните, в които са нахлули. Така че, те трябва да бъдат сдържани. А най-добрият начин да се направи това е да се разрушат плановете им, да ги разсеят, за да позволят на «новия цар» да възстанови историческата си зона на влияние в славянска Европа, в Централна Азия и Кавказ.
«Следва достъпът до южните морета. Тук Путин е част от историческата приемственост. През 17 век Петър Велики се противопоставя на османския контрол над Черно море, Николай II започва Първата световна война с надеждата да получи достъп до Босфора и Дарданелите, съветският режим влиза в съюз с Египет и Сирия, осигурявайки стратегически достъп до източното Средиземноморие: руснаците, които са преживели войните в Чечня, също се стремят да се борят с тероризма, когато той е твърде близо до техните граници (както е известно хиляди чеченски бойци и членове на кавказките републики се присъединиха към ИДИЛ», пише Феникс.
И накрая, Москва има различна карта на енергийния свят. За разлика от САЩ, геополитиката й не е съсредоточена около нефта. Ако американците се стремят на първо място да осигурят доставките си, руснаците стават по-богати, когато петролните барели изгарят. Някои циници могат дори да твърдят, че интересът на Русия е да поддържа нестабилен баланса в арабския свят. Ще се изразим по-прозаично — когато саудитската рафинерия за петрол експлодира, курсът на рублата се покачи. Така Москва не се стреми да контролира нефтените държави.
Играта на Кремъл е много по-тънка“, смята авторът на публикацията.
«Натрупайки болезнен опит в Афганистан, Русия разбра, че съюзите в Близкия Изток и Централна Азия винаги са текущи и временни. Русия няма врагове или неразрушими съюзници. Тя разговаря с всички, дешифрира мотивите им и взема страната на един, след това на друг, в съответствие със собствените си интереси“, анализира експертът.
«Всъщност лидерът на Кремъл в никакъв случай не е страхотен шахматист, а притежател на черен колан по джудо. Защо се учи джудо? Възползвай се от силата на врага, изненадай го, постави го в неудобство. Казват, че основателят на джудо Дзигоро Кано е бил вдъхновен от гледката на черешовите клони, които се чупели под натиска на снега, докато тръстиките се сгъвали и оцелявали.
За Владимир Путин Близкият изток е доджо (място, където се практикува джудо). Трябва да имате ясна представа за целите си (за да спасите Асад, да използвате Сирия като епицентър на вашите усилия в Близкия Изток, да поддържате нейната териториална цялост и да се укрепите там с най-ниска цена), да изучите врага (турци, американци …), за да се възползвате от тяхната борба ( турците, американците и европейците), да бъдете рационални (изчакайте Асад да отслабне, за да наложите условията си, но се намесете, преди да е станало твърде късно), винаги има какво да се размени (подкрепете кюрдите, когато Ердоган влиза в Сирия, за да натиснете по време на преговорите …), нанесете мълниеносен удар по врага (военната операция през септември 2015 г.)»- пише Феникс.
«И точно както джудото не е отборен спорт, Русия е партньор на всички (Иран, Сирия, Ирак, Израел, Саудитска Арабия), но не е съюзник на никого. С такава реална политика в духа на XIX век, вие трябва да просто свикнете да слушате Прокофиев или Бородин по бреговете на Ефрат“, резюмира авторът на статията.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://www.huffingtonpost.fr/entry/cette-strategie-secrete-de-la-russie-qui-lui-a-assure-le-leadership-au-proche-orient_fr_5db70806e4b05df62ec2ffdf
