«Понастоящем въоръжените сили на САЩ се подготвят за епохата на съперничество между великите сили, и то не без причина. Както показва Националната стратегия за отбрана на САЩ от 2018 г., Министерството на отбраната на САЩ е фокусирано върху заплахите, които Русия и особено Китай отправят към интересите на САЩ, съюзниците и традиционните партньори като Тайван, пише foreignpolicy.
В момента изглежда, че американските сили са слабо подготвени за решаване на подобни проблеми», пишат Елбридж Колби, ръководител на «Маратонската инициатива», помощник-министър на отбраната на САЩ за стратегия и развитие на въоръжените сили през 2017-2018 г. и Дейвид Очманек, старши анализатор по отбраната в корпорация Rand; заместник-министър на отбраната за развитие на въоръжените сили, 2009-2014.
„Това се дължи на факта, че и Русия, и Китай са създали огромни мрежи от ракети, радари, системи за електронни войни и други подобни, което нарушава и потенциално дори блокира способността на американските сили да действат в западната част на Тихия океан и в Източна Европа за защита на съюзниците и партньорите в тези региони…
Китай или Русия могат да се опитат да се възползват от тези предимства, за да покорят или дори да подчинят съюзниците на САЩ или Тайван, се казва в изданието.
„В отговор някои влиятелни гласове в правителството на САЩ предлагат хоризонтална ескалация или стратегии за оскъпяване — подходи, които биха разширили бойното поле и включват стремеж към онова, което е ценно за други страни извън първоначалната зона на бойните действия“.
Обичайната обосновка на тези аргументи е, че местните предимства на Китай в Западната част на Тихия океан и предимството в Източна Европа на Русия са твърде големи, но Съединените щати могат да използват обсега си в световен мащаб, за да причинят сериозни щети на Китай или Русия.
Например, в случай на нападение на Китай срещу Тайван, САЩ могат да наложат търговско ембарго или да се противопоставят на базата на Китай в Джибути и обектите му в Пакистан, Камбоджа и Шри Ланка. А ако Русия завземе балтийските държави, Съединените щати могат да нанесат удари по руските сили в Крим или Сирия», казват бившите американски служители и добавят, че според тази теория заплахата от унищожаване или изземване на каквито и да било обекти на други места може да накара врага да се въздържи, да изостави атаките или да изостави първоначалната си цел.
«Но ако разчитате твърде много на подобни подходи, това ще бъде от полза на руснаците и китайците», сигурни са авторите на статията, «защото разширяването на войната на местно ниво като цяло е от полза на Китай и Русия, а не на САЩ и съюзниците му».
САЩ се опитват да защитят съюзниците и партньорите в предните дворове на другите велики сили. Китай може да се тревожи за Тайван, който смята за регион-ренегат, а Русия — за балтийските страни, които са непосредствено съседни на Санкт Петербург — повече, отколкото САЩ се грижат за тях. Това е съвсем естествено, но означава, че „балансът на решителността“ може да бъде в полза на другата страна“, подчертават Колби и Очманек.
Според авторите „това означава, че дори сравнително агресивните усилия на САЩ за хоризонтална ескалация срещу китайски или руски активи в трети страни или в морето е малко вероятно да повлияят значително на тяхното вземане на решения. Тези региони просто не са толкова ценни, колкото Тайван за Пекин или балтийските държави за Москва. И двете столици е много вероятно вече да са изчислили загубите си, ако вземат решение да рискуват война със САЩ».
«Русия и Китай имат много начини да ескалират ситуацията, включително чрез използването на ядрено оръжие — дори срещу самите Съединени щати. Тази стратегия е покана за болезнен и вероятен масиран ответен удар, което не е убедителен начин за постигане на нашите цели», заключават експертите.
Авторите отбелязват, че „…Националната стратегия за отбрана на САЩ за 2018 г. изисква създаването, заедно с американските съюзници и партньори, на въоръжени сили и стратегия, които биха могли убедително да лишат Китай или Русия от възможността да завземат близките територии.
За тази задача са подходящи бомбардировачи, подводници и мобилни наземни системи. «Също така бъдещите сили трябва да могат да откриват, идентифицират, проследяват и атакуват силите за нахлуване в морето, на сушата и във въздуха при условията на модерните противникови системи за ПВО, системите за електронна война и други заплахи. Тези нови оперативни концепции могат да бъдат реализирани чрез разпределени сензорни мрежи, устойчиви на смущения канали за предаване на данни, оръжия, използвани извън зоната на противовъздушната отбрана и други иновации».
В момента задачата е да се определят най-обещаващите варианти за осигуряване на необходимите възможности и да се преместят ресурсите, необходими за бързото внедряване и в големи количества…», обобщават Колби и Очманек.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://foreignpolicy.com/2019/10/29/united-states-china-russia-great-power-war/