И разсъждават за «принципите на Путин»
Успешното приключване на острата фаза на сирийската криза и подходът към нейното окончателно регулиране, в центъра на което са усилията на руската дипломация, повдигнаха пред Запада въпроса за жизнеспособността на собствената му международна политика. Очевидните му провали в Близкия изток подтикват към тестване на нови подходи за противодействие на Русия на международната арена.
Руската дипломация доказва своята ефективност на практика. А евроатлантическите „мозъчни тръстове“ се опитват да систематизират „линията на Путин“ така, както я виждат.
Блумбърг пише: „Владимир Путин се включи в брокерския бизнес. Сделката относно северна Сирия, която той сключи с турския президент Ердоган, е блестяща реклама за неговите услуги, която предлага авторитаризмът по целия свят, но особено в Близкия Изток и Африка. Намесата на Путин в конфликта в Сирия през 2015 г. се превърна в демонстрация на новата политика на Русия … Въз основа на поведението на Русия в Сирия … могат да се направят изводи за принципите на Путин. Те са както следва:
Правителствата трябва да останат на власт; никакви опити за смяна на режима отвън.
— Всеки участник с легитимни интереси трябва да получи нещо; няма постоянни червени линии.
— Русия ще си сътрудничи с всички, които искат да си сътрудничат с Русия.
— Русия ще се намесва само в ситуации, от които може да извлече изгода.
Русия няма да се намесва в ситуации, ако е заплашена от превъзхождаща сила и тежки загуби.
Блумбърг вижда това като предизвикателство към Запада от страна на «голяма сила без постоянни задължения». Влиятелната агенция прави извода, че „във все по-неуравновесения свят наборът от опортюнистичните принципи на Путин може да създаде много трудна ситуация“ и затова „Западът се нуждае от убедителна алтернатива на метода на Путин в международната политика“.
Международната политика на Руската федерация наистина създава трудна ситуация за Запада. Дългогодишният проект за изграждане на „Големия Близкък изток“, насочен към фрагментиране на региона и превръщането му в конгломерат от контролирани марионетки, не се оказва успешен. Кюрдската квази държава Рожава, която трябваше да се появи в Сирия, не се състоя.
Според Daily Mail в Сирия спечелиха онези държави, които се възползваха от сътрудничеството с Русия, преди всичко самата Сирия, която възвърна контрола над цялата си територия с изключение на малък участък на границата с Турция.
Турция също печели, от нейните граници се изтеглят Отрядите за народна самоотбрана на кюрдите; в същото време част от границата остава под турски контрол, през която Анкара планира да започне да връща 2,5-3 милиона сирийски бежанци в родината им.
Губещите са кюрдските лидери, които разчитаха на сътрудничеството с Вашингтон. САЩ ги предадоха и те загубиха възможността да съхранят Рожава. Сега съдбата на сирийските кюрди ще бъде решена при преговорите с Дамаск.
Губеща е и сирийската въоръжена опозиция, която се окопа в провинция Идлиб заедно с остатъците от джихадистите от Ислямска държава. Международните експерти смятат, че след срещата в Сочи, Анкара няма да възпрепятства настъплението на сирийската правителствена армия върху Идлиб и окончателното прочистване на региона.
В резултат на предателството на кюрдите, САЩ загубиха доверието не само на своите регионални съюзници, но и в международните отношения като цяло.
Основното е, че в новата ситуация пред Русия, Турция и Иран се отварят възможности за подготовка на мирно уреждане в Сирия като част от процеса на преговори в Астана. Независимо какво пишат западните анализатори за Русия, плод на нейната политика е мирът, който идва в Сирия.
В същото време Западът не може да предложи алтернатива на линията на Путин. Изложението на Блумбърг за „принципите на Путин“ се превърна в криво огледало на западната политика. Западът продължава да залага на смяната на режимите; счита, че в кризисни ситуации победителят трябва да получи всичко; Западът не е готов да си сътрудничи на всеки, който иска да си сътрудничи с него; намесва се в международните конфликти само с цел разширяване на позициите си в света.
В „мозъчните центрове“ на Запада не искат да видят главната характеристика на руската политика: тя изхожда от трезвата оценка на позициите на всички страни, всяка от които има свои собствени интереси. Владимир Путин успява в това и си спечели репутация на един от най-изкусните политици на нашето време.
А политиката на Запада, докато я ръководят кръгове, желаещи да поставят света под свой контрол, обричат опитите за търсене на алтернатива на Русия на неуспех.
Петя Паликрушева