«The National Interest», САЩ: Ключът към разбирането на Владимир Путин (1 част)

Изглежда, че за Путин вече са написани стотици книги и хиляди статии. Ще има нови и всеки ще се опита да хвърли светлина върху този забележителен човек, който започна от низините и израсна до лидер на една от великите страни в света, а сега, в сравнително млада възраст на 66 г., той счупи рекордите за управление след Сталин, които Брежнев постави преди него.


Путин беше мой гост на приема на 4 юли в Санкт Петербург през 1995 г., когато служех там като генерален консул на САЩ. Спомням си как го заведох в библиотеката. Тогава говорихме на руски, още преди той да започне да учи английски. Тогава той представи своя шеф — кметът на града Анатолий Собчак. Разбира се, по онова време не бих могъл да знам, че този човек е бил предопределен да стане президент на Руската федерация, впрочем, както и самият той.

Веднъж помолих Путин за помощ, когато няколко млади американски инвеститори от Калифорния, които отвориха ресторант за бързо хранене Subway с руски партньори, дойдоха в Генералното консулство. Представителите на руската страна се научили как сами да си правят сандвичите и извикаха представители на престъпния свят да изхвърлят американците от бизнеса и да го вземат на себе си. Помолих Путин за помощ. Той веднага каза, че се нуждае от копие от договора. Увери ме, че ще нареди бандитите да си получат заслуженото, за да могат нашите граждани да стигнат до Хелзинки, защото се страхуват за собствената си безопасност. След това делото трябваше да влезе в съда (където се и оказа). Това беше Петербург през 90-те. Някои го наричаха Дивия Изток.

По това време бях поразен от искрената реакция на Путин, когато той за пръв път поиска да види споразумението. Това беше реакцията на лице, което е преминало през обучение в областта на правото и което иска въпросът да бъде решен в съответствие със закона.

Путин е този, когото руснаците наричат „държавник“. Той не е мотивиран да взема пари. В онези дни, когато аз и други американци в Петербург познавахме Путин, той имаше репутацията на единствения служител в града, който не взема подкупи.

Като цяло той беше уважаван и беше предан на своя наставник и тогавашен шеф Собчак, един от великите демократи на нова Русия. Путин се занимаваше главно с ежедневните градски дейности, бе му възложено да въвежда поне някакъв ред в града, разкъсван от престъпления. Както самите руснаци казваха тогава, „ако има престъпност, то поне да бъде организирана“.

Трябва да спомена любимия спорт на Путин — джудото. Има много теории, които се опитват да го обяснят от гледна точка на този спорт. Повечето западни анализатори се фокусират върху идеята, че този спорт изисква спортистът да използва силата и тежестта на противника за собствените си цели.

Тази теория убедително обяснява, че Путин успява да изиграе сравнително слабите карти на Русия срещу по-силни играчи, но има и друг аспект, който често се пренебрегва: този спорт идва от Япония. Противниците се подготвят за битка в приятелска и съвместна среда. Те се покланят един на друг в знак на уважение преди да пристъпят към битката, същото правят и след това.

Това е безкръвен спорт, той е почти учтив, със строгите си правила и формалности, въпреки че изисква истинска сила, сръчност и умения. Путин спечели много черни колани. Но той е добър спортист: Спомням си как си позволи да бъде хвърлен срещу много по-млад противник по време на посещението си в Япония. Това също изисква трезвост, гъвкавост и самоконтрол, качествата, които Путин проявява в изобилие.

Тези от нас, които познаваха Путин през 90-те години, помнят, че неговата формула за възстановяване на Русия се състои от три елемента: икономическо възстановяване, решаване на проблема с престъпността и реформиране на съдебната система. Моля, обърнете внимание, че по онова време той е бил зает изключително с вътрешни проблеми: не говори нищо за геополитика.

В началото на 90-те Центърът за стратегически и международни изследвания във Вашингтон се свърза с кмета Собчак и създаде така наречената комисия Кисинджър-Собчак, предназначена да помогне на Северозападна Русия да се адаптира към новите условия. По време на едно посещение д-р Кисинджър беше представен на Путин. Кисинджър попита къде Путин е започнал живота си. Той отговори: „в чуждото разузнаване“. Кисинджър отговори: „Всички най-добри хора започват в чуждото разузнаване“. Разбира се, самият Кисинджър направи точно това в случая с американската армия в следвоенна Германия. През годините Путин и Кисинджър са били във връзка, срещали са се около двадесет пъти.

В първия си мандат Путин направи няколко жеста, приятелски настроени към Съединените щати: затвори разузнавателната станция от съветско време в Куба, затвори военноморско съоръжение в залива Камран, позволи на САЩ да използват северния път за доставка през руска територия, за да попълнят американските сили в Афганистан; и въпреки че той открито се противопостави на войната в Ирак, увери президента Буш, че Русия няма да се опитва да пречи там на Съединените щати.

Често се казва, че затрудненията на Америка с Русия са причинени лично от президента Путин, но истината е, че руското недоволство към САЩ датира преди него. По-специално, бомбардировката над Белград в православната Великденска неделя през 1999 г., в резултат на която тогавашният външен министър Примаков се върна обратно на път за Вашингтон. Бомбардировката на НАТО над Югославия беше възприета изключително негативно в Русия, особено в светлината на факта, че тя не беше разрешена от Съвета за сигурност на ООН.

Ходът на събитията в бивша Югославия имаше някои много опасни моменти, които можеха да доведат до война, но имаше и окуражаващи, но крайната цел, когато Сърбия беше лишена от древната си провинция Косово, беше анатемосана от Москва и никога не беше призната за законна.

(Следва продължение)

Автор: Джон Еванс — генерален консул на САЩ в Санкт Петербург от 1994 до 1997 година.

Петя Паликрушева, превод и редакция

Източник: https://nationalinterest.org/feature/key-understanding-vladimir-putin-82391