„В настоящата сирийска криза има редица губещи и един основен победител — Русия. Докато президентът Доналд Тръмп беше остро критикуван у дома и в чужбина след внезапното изтегляне на американските войски от Сирия, Турция нахлу в страната, което доведе до смъртта на най-малко 250 кюрди и преместването на 300 хиляди души. Русия, от друга страна, засили влиянието си върху Анкара и Дамаск, превръщайки се в създател на крале», пише Foreign Policy.
На 22 октомври турският президент Реджеп Ердоган и неговият руски колега Владимир Путин се съгласиха да «изгонят» по-голямата част от кюрдските сирийски демократични сили (СДС) от Северна Сирия. Според споразумението войските на двете страни съвместно ще патрулират граничния регион, припомня изданието.
След това, променяйки политиката, администрацията на Тръмп обяви, че ще изпрати около 500 американски войници, които да защитават сирийските петролни находища от бъдещи атаки на Ислямска държава. Всъщност американският президент се стреми да използва контрола над петрола „като лост за натиск върху сирийското правителство“, пише FP.
Дамаск и Москва осъдиха този ход от Вашингтон. Те казаха, че американците нарушават международното право, тъй като нефтените находища са разположени на сирийска територия, пише изданието.
От друга страна, турското правителство хареса предислокацията на американските войски. Ако това се случи, тогава СДС бързо ще бъде изтеглен от северната част на Сирия, което съвпада със заявената цел на нахлуването на Ердоган.
Но какво ще стане, ако СДС откаже да сътрудничи?
„Русия ще бъде гарант“, казва Мустафа Кибароглу, професор по международни отношения в Истанбулския университет.
„Тя играе ключова роля“.
Турция отдавна е в конфликт със САЩ по редица външнополитически въпроси, включително войната в Ирак, Иран, Израел и кюрдите. Но след като „арабската пролет“ помете Сирия, Анкара и Вашингтон имаха обща цел — да подкрепят въоръжените бунтовници, „решени да свалят президента Башар Асад“.
Но бунтовническото движение не можа да получи подкрепата на населението и започна да намалява, особено след „руската военна интервенция“ през 2015 г., насочена към подкрепа на Асад. Когато стана ясно, че сирийският президент ще остане на власт, Ердоган промени курса и участва в подкрепяните от Русия мирни преговори в Казахстан.
През 2016 г. отношенията на Вашингтон с Анкара се влошиха още повече след неуспешния опит за отстраняване на Ердоган. Мнозина в Турция стигнаха до извода, че американците подкрепят този държавен преврат, в организацията на който подозират беглеца-проповедник Фетхула Гюлен, укрил се в САЩ.
„Към това си струва да добавим, че САЩ загубиха всички неотдавнашни войни в региона: в Афганистан, Ирак, Сирия и Либия. Ердоган прецени, че докато САЩ отслабват, Русия може да се превърне в противовес», твърди изданието.
В резултат на това „възраждането“ на Русия в региона съвпадна с нейното сближаване с Турция. Наскоро Анкара закупи от Москва противовъздушните системи С-400, което предизвика гняв във Вашингтон. Освен това страните развиват енергийни отношения — изграждат газопровод и първата турска атомна електроцентрала.
Русия, подобно на САЩ, преследва собствените си икономически и военни интереси в Близкия изток. И двете сили помагат на родните си производители на оръжие да продават продуктите си изгодно. И двете страни се стремят да контролират цените на петрола. И двете страни очевидно „са готови, ако е необходимо, да пожертват кюрдите, за да влязат в съюз с влиятелното и геостратегическо правителство в Анкара“, пише изданието.
Тези дни американските специални сили нападнаха комплекс в северозападна Сирия, в резултат на което лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади беше убит. Въпреки че ликвидирането му беше тактическа победа за Вашингтон, е малко вероятно това да промени баланса на силите в региона. Тръмп успя да „подкопае авторитета на САЩ, да ядоса съюзниците и да развесели враговете“. Той обаче всъщност не върна американските войници у дома, противно на обещанията му от предизборната кампания, подчертава изданието.
За разлика от тях Русия изигра добре своята комбинация от карти. Днес тя покрива значителна част от енергийните нужди на Турция и изпраща милиони туристи всяка година. Анкара също обмисля да закупи руски изтребители Су-57, в допълнение към вече доставените системи С-400.
„Владимир Путин е водещ играч. Какво не е наред, ако се поддържат добри отношения с такъв човек?“, риторично пита Кибароглу.
Но новосъздаденият руско-турски съюз предизвиква полемика в самата Турция.
Лошите политики на Вашингтон не оправдават съюзоа с Москва, казва Фарук Логоглу, бивш турски посланик в САЩ и бивш лидер на опозиционната Републиканска народна партия. Купуването на С-400 беше «лоша идея», каза той в интервю за изданието.
„Русия е наш заклет враг. Покупката поставя под въпрос ангажимента на Турция към НАТО», добави политикът.
В същото време Логоглу признава, че Русия «добре се ориентира в проблемните води на Сирия». Но все още не е ясно каква роля ще играе тя през следващите месеци. Примирието е само първата стъпка. Намирането на политическо решение сред ожесточено конкуриращите се групировки е съвсем различен въпрос.
Привържениците на Ердоган настояват, че уклонът на Турция към Русия е защита срещу бъдещи външнополитически конфликти със САЩ. Кибароглу отбелязва, че турският президент все още има добри лични отношения както с Тръмп, така и с Путин.
„В същия ден, когато Ердоган разговаря по телефона с Тръмп, той се ръкува с Путин. Това е нов свят“, казва професорът.
Той обръща внимание на факта, че съвременна Русия не е старият Съветски съюз.
„Ние не живеем в свят на идеологическа конфронтация. Изминаха повече от 20 години. Днес Турция преследва собствените си интереси“, обяснява Кибароглу.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://foreignpolicy.com/2019/10/30/russia-is-the-only-winner-in-syria/
