Чуждестранният агент «Левада Център» направи скорошно проучване на общественото мнение и стигна до очаквания извод, че руснаците се доверяват най-вече на армията, президента и църквата.
За да бъдем напълно точни, църквата е на четвърто място по доверие, а на трето място са FSB / специалните служби. Триадата армия, президент, църква е съвсем вярна.
Прилича на руското мото „За вярата, царя и отечеството”, което се оформя през 19 век.
Формулата «Православие, Самодържавие, Народност», както пише Уваров през 1833 г., се появи „при вида на обществената буря, която разтърси Европа и която отекна, достигна до нас, заплашваща ни с опасност. В разгара на бързия упадък на религиозните и гражданските институции в Европа, с широкото разпространение на разрушителните концепции, които ни заобикаляха от всички страни, беше необходимо укрепването на отечеството върху солидни основи, на които се основава просперитетът, силата и животът на народа“.
Да направим исторически паралел: имаме цветни майдани, вегани, хомосексуалисти, феминистки, хора от 26 пола, радикални ислямисти, НАТО, фейсбук, туитър и телеграм, Тръмп и Грета Тунберг — т.е. опасностите дори не могат да се преброят. Ясно е, че трябва да се активизира защитният механизъм.
Но най-интересното в изследването е на кого не вярват руснаците. На дъното на рейтинга, с резултат от 16%, са „големият руски бизнес“ и „политическите партии“. А в световен мащаб големият бизнес и партиите са двигателят на развитието.
Доверието по дефиниция е отворена, положителна връзка, която съдържа увереност в благоприличието и добронамереността на другия човек.
Големият руски бизнес — това са главно предприятията, които някога са били създадени, а по-късно откраднати от народа, от цялата страна.
И къде е благоприличието тук?
Политическите партии, както и да се наричат, са или нещастна пародия на КПСС, или мутиралите му форми, или някакво недоразумение.
Ленин по време на Втория световен конгрес на Коминтерна каза, че «имаме нужда от партии, които са постоянно в реални контакти с масите и които са в състояние да ръководят тези маси …». Но такива няма.
Така че всички тези заключения на опозицията в Русия от рода на «Путин се страхува» или «властта се тресе» — се разбиват на пух и прах. При това доверие, което се вижда от проучването, Путин няма от какво да се страхува.
Дмитрий Попов
Петя Паликрушева, превод и редакция