Един ден президентът на Съединените американски щати Доналд Тръмп седеше в Овалния кабинет на Белия дом и гледаше телевизионни репортажи от руския град Сочи, където се баха събрали лидерите на четиридесет африкански държави. Заедно с президента гледаше телевизия американският държавен секретар Майк Помпео.
Не разбирам, промърмори Доналд Тръмп. Не разбирам защо. Защо всички отиват при него? Ердоган току-що беше, сега от Африка. Четиридесет държави! Четиридесет страни, Майк! Защо не идват толкова при нас, а? Къде са всички?
«Е, идват и при нас», сви рамене държавният секретар, «Наскоро беше този… смешният … Зеленски!» И един Ленин беше наскоро. От Еквадор.
— Ти да видиш? — президентът погледна държавния си секретар, — Дори и тези! Единият е практически руски комик. И вторият — като цяло, е Ленин! Докато не станах президент, дори не подозирах, че има толкова много руснаци по света!
Мъжете известно време мълчаливо гледаха екрана.
— Е, може би — предположи Доналд Тръмп, — руснаците дават нещо на другите? А ние не даваме нищо на никого.
— Тоест, как да не даваме?! — изуми се държавният секретар, — Основното даваме на хората! Даваме им СВОБОДА!
— Е, на кого, например? — попита президентът.
— Е, как на кого?! — възмути се държавният секретар, — Дадохме свобода на Ирак! На Афганистан! На Либия! И Сирия също щеше получи свобода! Ако не бяха тези руснаци …
Доналд Тръмп внимателно погледна Майк Помпео. Държавният секретар се изчерви.
«Знаеш ли», каза президентът след пауза, «най-лошият вид измама е самозаблудата». Е, това, разбира се, ние трябва да го казваме на целия свят, че му носим само свобода. Но помежду си тук, в Овалния кабинет, може ли все пак някой да бъде откровен?
„Е, така е, знаете…“, сви рамене държавният секретар и посочи очи някъде към тавана, „никога не се знае …“
«Всички полудяха … — промърмори Тръмп. — С тези руски хакери.»
Държавният секретар побледня.
— Ей, руски майоре! — извика президентът на Съединените щати някъде нагоре, — Ако ме чуваш — покажи се!
— О, боже мой… — каза Майк Помпео буквално през хрипове секунда по-късно, сочейки пръст към телевизионния екран.
Думите вървяха по линията под картината на екрана.
«Руските власти казват, че не чуват конструктивни предложения от Съединените щати», прочете държавният секретар.
— Това е CNN! — засмя се президентът. — Сега разбирате ли кой ни послушва тук?
Държавният секретар озадачено огледа кабинета.
«Не, не е в това разковничето», каза Тръмп, поглеждайки към телевизионния екран, «знам къде е.»
Майк Помпео внимателно погледна Доналд Тръмп.
«Всичко стига до Сочи», каза президентът и погледна директно в очите на държавния секретар, «Всички отиват там заради Сочи». Това е тайната. А това означава, че се нуждаем от собствено Сочи.
— В какъв смисъл? — държавният секретар не разбра, — Да извоюваме Сочи от руснаците ли?!
— Защо да извоюваме? — засмя се Доналд Тръмп, — Ще изградим свое собствено! Аз съм строител, не помниш ли? Тук сме, за да си издигнем същото такова Сочи, че всички да идват само при нас! Сега ще очертая груба оценка …
И президентът на САЩ грабна от масата лист с гербова президентска хартия.
Петя Паликрушева