Раждането на новия свят

Такива събития не се случват по-често от веднъж или два пъти за един век. В света се установява нов ред. Предишните стандарти вече не се прилагат. Всички, които водят нещастно съществуване, сега се радват, а управляващите — горят в ада. Официалните изявления и техните пропагандни интерпретации в медиите вече не съответстват на поредицата от последователни събития. Коментаторите трябва да променят тона на изказванията си възможно най-скоро, напълно да ги променят, в противен случай ще бъдат пометени от вихъра на Историята.

През февруари 1943 г. победата на съветските войски над войските на нацистка Германия бележи обрат в Втората световна война. Това направи неизбежно по-нататъшния ход на събитията. А десантът на англо-американските войски в Нормандия (юни 1943 г.), Ялтенската конференция (февруари 1945 г.), убийството на канцлера Хитлер (февруари 1945 г.) и накрая капитулацията на Германия (8 май 1945 г.) бележи установяването на новия свят.

В рамките на една година (юни 1944 г. — май 1945 ) вместо Великия райх е създаден съветско-американски своеобразен съюз. Обединеното кралство и Франция, които продължиха да бъдат световни сили, бяха принудени да се разделят със своите колонии дванадесет години по-рано.

Днес настъпва същият период.

Всеки исторически период се характеризира със своята икономическа система. В същото време възниква определена политическа надстройка, която да я защити. След края на Студената война и разпадането на СССР президентът Буш намали въоръжените си сили с един милион души, а просперитетът на страната остави на ръководителите на транснационалните корпорации.

Последните, след като сключиха съюз с Дън Сяопин, изнесоха значителна част от производството си в Китай, който се превръща в „цеха на света“. Без да осигуряват просперитет на американските граждани, те напълниха джобовете си и доведоха до постепенното изчезване на средната класа на Запад. През 2001 г. те финансираха атаките на 11 септември и внедриха в Пентагона стратегията на Рамсфелд-Цебровски за унищожаване на държавните структури. Президентът Буш-младши превърна „Големия Близкия Изток“ в театър на безкрайната война.

Освобождението за една седмица на една четвърт от сирийската територия не е просто победа за президента Башар Асад, а бележи пълния провал на военната стратегия, насочена към установяването на управлението на финансовия капитализъм. Това, което се случи, изглежда непоклатимо. Бившият световен ред се срина. Последващите събития са неизбежни.

Великолепният прием на Владимир Путин в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства свидетелства за сензационния завой на страните от Персийския залив към руския лагер.

В страните, в които доларът беше основната валута и банковите плащания са ограничени, краят на предишния ред не идва в резултат на антикорупционни демонстрации.

Конвулсиите на остаряла система се умножават. Президентът на Еквадор Ленин Морено обвинява за публичните протести срещу налаганите от финансовия капитализъм мерки предшественика си Рафаел Кореа, живеещ в изгнание в Белгия, който е символа на съпротивата срещу тази форма на човешка експлоатация.

Обединеното кралство в Сирия вече насочи силите си за специални операции и се опитва да излезе от наднационалната структура на Брюксел — Европейския съюз. Като възнамерява първоначално да запази общия пазар (проектът на Тереза ​​Мей), то решава да скъса с европейската конструкция (проектът на Борис Джонсън). След погрешните действия на Никола Саркози, Франсоа Оланд и Еманюел Макрон, Франция бързо губи своето влияние и самочувствие. САЩ при Доналд Тръмп престават да бъдат „необходимата нация“ и „световният жандарм“ в услуга на финансовия капитализъм и се превръщат в мощна икономическа сила. Те изнасят ядрените си оръжия от Турция и се готвят да затворят Centcom в Катар.

Русия е призната от всички за миротворческа държава и възобновява международното право, което тя провъзгласи на Международната конференция за мир в Хага през 1899 г. и което беше смазано от членовете на НАТО.

След като Втората световна война сложи край на Общността на нациите и породи ООН, новият свят ще допринесе за раждането на нова международна организация, основана на принципите на руския цар Николай II и френския лауреат на Нобеловата награда за мир Леон Буржоа, очертан на Конференцията за мир през 1899 г. в Хага. Но за това е необходимо преди всичко да се разпусне НАТО, което ще се стреми да се запази, разпространявайки се в Тихоокеанския регион, и Европейския съюз — убежището на финансовия капитализъм.

Какво предстои да разберем. Навлизаме в преходен период. Ленин през 1916 г. казва, че империализмът е най-висшиян стадий на капитализма. Но капитализмът в онзи си вид престана да съществува след две световни войни и кризата на фондовата борса от 1929 г., днес в света доминира финансовият капитализъм, той смазва една след друга икономики в името на печалбите за шепа свръхбогати. Най-високият му етап включва разделянето на света на две части: от една страна, стабилни глобализирани държави, а от друга, региони на света, лишени от държавност, ролята на които е да служи като придатък на суровини. Този модел, с който президентът Тръмп се бори в Съединените щати, жълтите жилетки в Западна Европа, агонизира пред очите ни.

Автор: Тиери Мейсън

Петя Паликрушева, превод и редакция