„Когато вече изглеждаше, че НАТО има повече проблеми, отколкото може да реши, възникна друг проблем: Турция атакува кюрдските гранични територии на Сирия и просто постигна споразумение със съперника на алианса — Русия“, пише полският журналист Марек в публикацията на Polityka Schverchinsky.
Реджеп Тайип Ердоган надмина Доналд Тръмп, въпреки че не се знае дали той е получил съгласие от него да атакува кюрдите. Пентагонът и военните командири и без това бяха вече изнервени, защото трябваше да се подчинят на своя главнокомандващ и да изтеглят войските си от фактически анексираната от Турция територия, обяснява авторът.
Така силовата промяна на границите, критикувана от САЩ, по същество на етнически принцип, не срещна американска съпротива. Турция, с подкрепата на Русия, създаде буферна зона между кюрдите на сирийската и турската страна на границата, като по този начин улесни тяхното укротяване.
„Трагичната съдба на кюрдите, народ без държава, преди очите ни влезе в друга, още по-трагична глава“, подчертава авторът.
Реакцията на НАТО и ЕС се свежда, както винаги в подобни ситуации, до „заемане на позиция“ и доста хаотични изявления на отделни държави, които не създадоха общ фронт. Френският президент Еманюел Макрон коментира този въпрос по най-решителния начин. Той научи за изтеглянето на американските войски от Северна Сирия от Twitter и счита липсата на реакция на НАТО за сериозна грешка. Миг по-късно германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер излезе с инициативата за създаване на стабилизираща мисия или наблюдателна част от НАТО, заедно със САЩ и Русия.
Ден по-късно планът уж бе отменен след сключването на турско-руското споразумение, според което тези страни споделят отговорността за конфликта.
„След отстъплението на САЩ под натиска на Тръмп, Путин свири първата цигулка в Близкия изток“, отбелязва полският журналист.
Русия, Китай, Иран, Африка, Афганистан, Ирак, Украйна не изчезнаха внезапно от дневния ред на съюзниците, но в момента именно Турция стана проблем номер едно — страна с втората по големина армия в НАТО, която харчи много за отбрана и техника, и която със своето географско положение от десетилетия е мостът на Запада пред портите на Азия, както военно, така и политически. Но под ръководството на Ердоган тя все повече върви по своя път, отклонява се от западните ценности и понякога води директно до сблъсък с традиционно разбраната либерална демокрация и върховенството на закона.
„Трудно е да си представим коя версия на демократичния ред ще спечели. Но тази, изповядвана от Ердоган и Тръмп, е аплодирана в техните страни достатъчно, за да им даде властта“, подчертава авторът.
Критиците на Ердоган предполагат и дори изискват изключването на Турция от НАТО в навечерието на срещата на върха на министрите в Брюксел. Съвместно изявление, осъждащо както оттеглянето на САЩ, така и турската инвазия, направиха вицепрезидентите на няколко европейски парламента. Но техният призив към Европейския съюз да поеме отговорност за разрешаването на конфликта висеше във въздуха, дори в Европа поведението на американците се разглежда като предателство към кюрдите.
„Дипломатите в Брюксел не се съмняват, че Турция е по-важна за НАТО, дори ако политиците в страните от алианса говорят различни неща пред камерите», добавя авторът.
„Предателството“ към кюрдите спрямо турската офанзива неизбежно повдига въпроса: какво би станало с нас, ако изведнъж ни атакува — например Русия?“, обобщава полският журналист Марек Шверчински в изданието Polityka.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://www.polityka.pl/tygodnikpolityka/swiat/1929624,1,turecka-chmura-wisi-nad-nato.read