Какво може да предложи Русия на съвременна Африка.
Африканските лидери, слизащи от рампите на своите самолети на летището в Сочи, бяха изненадани, че познатото им топло време ги посрещна и на далечната руска земя — нежна африканска есен. Човек обаче наистина трябваше да бъде изненадан, че срещата на върха Русия-Африка се проведе в този формат — една държава и цял континент! Нищо подобно не се е случвало в историята.
А всичко се обяснява много просто. Първо, мащаба на приемащата страна и второ, съвпадението на интересите.
В крайна сметка Африка се промени — тръгна по независим път, по-точно по бързеите, и затова иска напълно да се отърве от постколониалния синдром. С бившите метрополии това не може да го постигне.
Ето защо за първи път от 1960 г. 2019 г. може да се нарече „втората година на Африка“! Тогава, почти преди шестдесет години, голям брой африкански страни придобиха политическа независимост. Сега, най-накрая, дойде време за добавяне към нея и на икономическа независимост. Русия е нужна на африканските държави за това, което те не получиха от запада за половин век — инвестиции, които не водят до финансово поробване и технологии, които не водят до задънена улица.
Русия може да им осигури всичко това. Какво ще получи в замяна? Същото, което Съветският съюз получи някога, когато оказа огромна помощ на развиващите се страни — подкопаването на неоколониалната система, гарантираща господството на Г7 в света.
Но тук има една съществена разлика: Съветският съюз получи идеологически дивиденти, а съвременната Русия разчита на чисто икономическия — като по-надеждна основа както за подкопаване на неоколониализма, така и за изграждане на партньорства със същите тези африканци.
Защото как беше по-рано? Всяка държава получи огромна безплатна помощ от СССР, всички се радваха, СССР създаваше училища, заводи, болници…., но рано или късно възникваше въпросът: „Как ще върнем всичко това?»
И тогава най-лесното беше от социалистическия лагер да се преметнат в капиталистическия.
С подобни примитивни „икономически съображения“ могат да се обяснят много предателства и измени, както и преврати, цветно описани от Юлиян Семенов в „ТАСС е упълномощен да заяви …“. Така съветските запаси от злато бяха безвъзвратно изгубени. Дори СССР трябаваше да се включи във въоръжена борба за задържането им или връщането им, което съответно изискваше нови, понякога дори още по-големи разходи. От съветската хазна.
Помощта, предоставена според пазарните принципи, не престава да бъде помощ, а поражда отговорност не по-късно, а сега.
„Отговорност сега“ е, когато съвместният капитал се създава заедно с инвестициите, а след това добавената стойност, и съответно печалбите се извличат съвместно и се поделят. На всяко тримесечие … половин година … година.
При такава отговорност няма временна пропаст между обещание и изпълнение.
Бързо разбираш кой е истинският партньор и кой просто се преструва. И в същото време не се губят големи количества помощ.
И забележете, вече не се налага периодично да се променя ориентацията. Няма нужда и от държавни преврати. С изключение на някои недоразумения…
Това е надежданата подкрепа и сътрудничество, които Русия предлага на Африка. И африканските държави са готови да приемат подадената ръка. Нещо повече, жадуват за това.
Ако използваме западната демагогия за благи цел, ако Съветският съюз давеше „риба”, а Западът само „въдица”, сега Русия предлага съвместен риболов.
Петя Паликрушева