Значително събитие се състоя в Санкт Петербург. В Адмиралтейската корабостроителница беше пуснат първият патрулен кораб от проекта 23550 «Иван Папанин» за Северния флот на Русия.
Цяла седмица небето над Петербург беше облачно, но в този ден, сякаш като от магия, се проясни. Всички знаеха, че вечерта времето отново ще се влоши, и то за дълго време. Между другото, племенницата на Иван Папанин стана кръстница на кораба — ето това се нарича приемственост на поколенията.
«Иван Папанин» ще стане първият руски боен ледоразбивач, способен не само да патрулира в ледовете (лед с дебелина до 1,7 м), да действа като спасителен или изследователски кораб, но и да провежда бойни действия. Военните говорят лаконично и просто — за да се осигури икономическата активност на Русия в Арктика. При това «Иван Папанин» не е сам, изгражда се серия от подобни бойни ледоразбивачи.
Дължината на кораба е около 114 м, ширина — 20 м, водоизместимостта е около 8500 тона. Екипажът ще се състои от 60 души, като в допълнение могат да бъдат настанени още 47 души. Автономността на плуването е около 60 дни, зоната за навигация е неограничена. Скоростта е около 18 възела, а далечината на плавенето в икономичен режим — 6000 мили.
Най-интересно е въоръжението
Тактически ударни оръжия — КР «Калибър» (ракети от типа 3М54, 3М14 и др.), 1 × 100-мм универсално оръдие А-190, което може да поразява не само морски, но и въздушни цели, в хангара има и 1 хеликоптер Ка-27.
На този етап не е известно едно: има ли подводница или не. Вероятно има.
Между другото, има анти-подводница — версия на «Калибър». Идеята за кораб с ледоразбиващ корпус и въоръжение не е нова, но кораби с подобна номенклатура все още не са изградени.
Иван Дмитриевич Папанин (26 ноември 1894 — 30 януари 1986) — съветски арктически изследовател, доктор на географските науки (1938), контраадмирал (1943), два пъти герой на Съветския съюз (1937, 1940). Той е бил началник на полярната станция в залива Тихая (земя на Франц Йосиф), а през 1934-1935 г. — на станцията на нос Челюскин. През 1937-1938 г. оглавява първата в света дрейфуваща станция — «Северният полюс». През 1939-1946 г. работи като началник на Главсевморпут. От 1956 г. е директор на Института по биология на вътрешните води към Академията на науките на СССР.
Петя Паликрушева