Миналата седмица Албания, също като Северна Македония, не получи дата за начало на присъединителни преговори с Европейския съюз.
Срещу това се обявиха Франция, Холандия и Дания. Неуспехът е поредно противоречиво събитие във втория мандат на премиера-социалист Еди Рама, след като това лято столицата Тирана беше арена на антиправителствени протести, свикани от опозицията и ескалирали до вандалски прояви и сблъсъци с полицията.
Под въпрос е способността на Рама да продължи евроинтеграцията, да преодолее корупцията и олигархичните зависимости, които много албанци асоциират с управлението на страната. Албания остава държавата в Европа с едни от най-ниските възнаграждения и цялостно лоши условия на живот, а високата емиграция е константа. В тази ситуация изгубиха ли албанците вярата си в европейското бъдеще, се опита да разбере Константин Мравов от Арлинд Чори — 27-годишен университетски преподавател и социален активист.
Има ли позитивно развитие в Албания през последните години?
Най-общо казано, условията за обикновените хора се влошават непрекъснато. Това и предишното правителство управляваха от името на богатите, като организираха всякакви корупционни схеми в полза на тази класа. Това са правителства на богатото малцинство.
Имаме икономическа олигархия, която управлява заедно с политическия елит. Те използват всякакви видове корупционни схеми чрез публично-частни партньорства. Изживяваме процеса на натрупване на капитал, чрез отнемането му от по-широкия кръг хора. Те биват лишени от публичните пространства и всякакви видове икономически потенциал, за да могат най-богатите хора в Албания да реализират печалби. Всичко това става с помощта на политическото управление, което приема закони, облагодетелстващи най-богатите.
Обикновените хора имат право на частна инициатива, но бързо биват рекетирани и ограничавани. Същевременно много хора в производствения труд биват третирани като животни. Те нямат права, някои не могат да ходят до тоалетната, понеже собственикът не позволява. Имаме едни от най-ниските заплати, а законното минимално възнаграждение често не бива зачитано. Собствениците плащат по-малко, без да се страхуват, че някой ще ги накара да спазват закона. Имаме и висока безработица — между 13 и 15 процента. Най-популярният изход за обикновените хора е емиграцията.
Каква е водещата представа за Европейския съюз — като паспорт за живот в по-добри страни или като средство за подобряване на самата Албания?
В последните години наблюдавам как хората придобиха по-прагматична представа за Европа. Не мисля, че днес повечето хора гледат на нея като някаква по-висша цивилизация, а по-скоро като на емиграционна дестинация. Използваш частичната свобода на движение, за да стигнеш до Германия и се надяваш да намериш работа. Защото условията в Албания се влошават. Във фабриките ти плащат по 180 евро месечно. Ако имаш възможност да отидеш другаде, дори да е донякъде нелегално, повечето хора ще предприемат тази стъпка. Увеличава се и легалната емиграция, като например много лекари и медицински сестри работят легално в Германия. Така че се появява и този проблем — най-добрият медицински персонал си заминава. Всеки, който може — емигрира.
Изгуби ли се доверието в Европейския съюз след като миналата седмица започването на преговори с Албания беше отхвърлено от Франция, Нидерландия и Дания?
През последните седмици все по-популярно тук е виждането, че вратите на Европейския съюз могат да останат затворени завинаги. Защото каквито и жертви да направиш, нищо няма да се случи и Европа ще ти тръшне вратата, говорейки от перспективата не на политиците, а на обикновените хора. Всяка една непопулярна реформа тук се оправдава с европейката интеграция. Ако правителството реши да приватизира водоснабдяването или започне неолиберална реформа във висшето образование, те казват, че така функционира Европа. В друг случай фермерите искаха продукцията им да бъде защитена на националния пазар, а правителството го либерализира и им каза „Това са условията на европейската интеграция. Намерете начин да се конкурирате с по-големите икономики, като рискувате да фалирате“. В очите на хората този интеграционен процес няма край и не води до членство в Европейския съюз. Сега скептицизмът нараства.
Ще доведе ли отказът до политическа криза? Тази година вече имаше протести срещу правителството на Еди Рама, сега отново се чуват искания за оставката му. Как би се променила политическата карта на Албания при предсрочни избори?
В Албания има социално-икономическа криза, криза на легитимността. Самата политическа система е все по-малко легитимна в очите на обикновените хора. В тази среда отказът на Европейския съвет може да предизвика радикализация на политическата криза, може да доведе и до предсрочни парламентарни избори. Може и самото правителство да избере такъв вариант. Засега никой не знае.
Има много варианти. Единият е правителството да запази властта. Другият е сегашната парламентарна опозиция да започне да управлява. Но има и други опции — като израстване на популярни движения от университетите и от обществото като цяло, които да формират политически алтернативи. Ситуацията е отворена. Има много експлоатация и корупция при това управление, но хората също са активни и в крайна сметка има надежда за възникване на нов начин на правене на политика.
В България наблюдавахме как след приемането ни в Европейския съюз големи дялове от щедрите фондове потънаха в корупция. От думите ви считам, че същото би се случило и в Албания.
Корупцията тук е систематична и какъвто и да е произхода на парите, хората на власт ще крадат някаква част от тях. Но за мен е интересно как правителството и така нареченият управляващ елит са не просто корумпирани в противозаконния смисъл, а са далеч по-опасно корумпирани в написването на самите закони. Най-голяма вреда на обществения интерес в днешна Албания нанасят не политиците, които нарушават законите, а тези, които пишат закон, който привилегирова тях и богатите им клиенти. Правителството създаде публично-частни партньорства, които са законово привилегироване на определени частни компании. Всичко се извършва съгласно върховенството на закона. Най-опасна е корупцията чрез закона, който привилегирова малка група от хора.
Интервю на Константин Мравов с Арлинд Чори за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“, БНР