Германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер предлага да се създадат окупационни зони в североизточна Сирия. Прехвърлянето на региона на НАТО обезсмисля сделката между Путин и Ердоган и предполага разпадането на Сирия като държава.
Германия е много загрижена за изтеглянето на американските войски от североизточна Сирия. Министърът на отбраната и евентуалният следващ канцлер на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер иска създаването на международни зони за сигурност в региона.
Зоната за сигурност може да бъде разделена на сектори, един от които може да бъде поет под контрола на Германия. Мироопазващити войски трябва да бъдат въведени чрез мандата на ООН, съобщава Der Spiegel думите на германския министър.
Пример за успешната работа, според Каренбауер, бил Афганистан, в северната част на който има германска контролна зона. Крамп-Каренбауер е готова да изпрати Бундесвера в Сирия, за да контролира една от зоните.
Инициативата за Крамп-Каренбауер не е нищо повече от план за окупацията на Заевфратието. Американските войски се оттеглиха от територии с ширина 32 км, където приключи турската операция, както и от други райони по сирийско-турската граница.
Изглежда Берлин се опасява, че Доналд Тръмп може да напусне други области под контрола на Сирийските демократични сили (СДС), основата на които са кюрдските отряди за Народна самоотбрана (YPG).
Пълната евакуация на американските сили би създала изкушение в Анкара и Дамаск да запълнят вакуума. След сделката между Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган в Сочи шансовете за превземане на региона от Турция са малки, защото руската полиция ще патрулира територията по цялата северна граница на Сирия к ширина 10 км.
Когато кюрдските бойци се изтеглят от региона, сирийските граничари ще пристигнат там и пред турците се образува бариера, която не им позволява да се движат по на юг. Освен това, с успешното изпълнение на меморандума между Путин и Ердоган Анкара решава всички свои задачи в Заефратието.
Що се отнася до Дамаск, той има шанс да поеме контрола, ако не върху целия североизток на страната, то върху отделни части. Сирийските войски вече са в Манбидж, Кобани, Камишли и Рака. Башар Асад може да сключи сделка с кюрдите и да им предложи автономия.
Предадените вече от САЩ кюрди може би ще се съгласят на това. Предаването на териториите на СДС под управлението на Асад означава едно: Западът трябва напълно да изостави Сирия и да загуби каквото и да е влияние върху нейното политическо и икономическо бъдеще. Предоставянето на основните нефтени находища в ръцете на Асад е голяма загуба за НАТО.
Германия не се доверява на Тръмп. Белият дом многократно застрашаваше германските интереси.
Тръмп заплаши, че ще прекъсне газопровода «Северен поток» и вече погреба германските инвестиции в Ислямската република със санкции. С Иран и «Северен поток» всичко е очевидно — там са инвестирани колосални инвестиции от немски компании. Но какво общо има Сирия с това? Защо Сирия е нужна на Берлин?
Всъщност в арабската страна германците играеха второстепенна роля. Техните изтребители „Торнадо“ не участваха в бомбардировките над позициите на ИДИЛ и силите на Асад. Те предоставяха разузнавателни данни.
В Сирия на практика нямаше немски бизнес. Липсата на влияние обаче не означава, че Германия не би искала да получи своето парче от „сирийския пай“. Сирия е прозорецът на Близкия изток към Стария свят. Ако американците си тръгнат, следвани от французите и британците, руснаците, иранците и турците ще доминират в ключовия регион на Близкия изток.
Миналата седмица, когато турците се биеха с YPG, Крамп-Каренбауер обвини европейците в пасивност.
„Ние действаме като странични наблюдатели“, каза тя.
За Германия като лидер на Европейския съюз е наложително европейският ботуш да присъства в Сирия. Но без американците и НАТО германците са безсилни.
На срещата в Брюксел на 24 октомври германският министър на отбраната ще представи пред своите колеги от НАТО проект на „зона за сигурност“ в източна Сирия. Ако тя успее да убеди Марк Еспър да създаде „окупационни зони“ в Заефратието, това решение ще обезсмисли опитите на Русия да възстанови териториалната цялост на Сирия.
Сделката с Ердоган позволява в близко бъдеще да се върне зоната от 300 километра под контрола на Дамаск. Но укрепването на контрола на НАТО в южните територии над река Ефрат може да доведе в бъдеще до тяхното разделяне и създаването на Сирийски Кюрдистан под опеката на Брюксел.
Петя Паликрушева