Забелязва се тенденция за устойчиво нарастване на жертвите на трафик с цел принудителен труд. Това каза пред „Хоризонт“ Камелия Димитрова, секретар в Националната комисия за борба с трафика на хора. Тя цитира данни за деветмесечието на настоящата година от съдебната статистика, според които у нас има регистрирани 387 жертви на трафик. По-голямата част от тях – 258, са с цел сексуална експлоатация, а в 56 от случаите се касае за принудителен труд или трудова експлоатация.
И в последния доклад на Европейската комисия обаче страна ни остава сред основните пет държави източници на жертви на трафик — след Румъния, Нидерландия, Унгария.
Расте броят на жертвите на трафик от страни извън ЕС
Като нова интересна тенденция на европейско ниво Камелия Димитрова очерта това, че жертвите на трафик от ЕС са по-малко от тези, които са граждани на трети страни.
«Тоест, ние сме на пето място в рамките на ЕС, но сме на по-задно място, ако имаме предвид всички идентифицирани лица, където фигурират нигерийци и китайци.»
Жертвата на трафик с цел принудителен труд е най-често мъж в активна възраст, затова и информационните кампании на комисията за борба с трафика на хора са насочени към лица, търсещи работа в чужбина и безработни лица, поясни Димитрова. Тя посочи, че се работи много активно с бюрата по труда.
„Така че да разясняваме рисковете от неинформираното или слабо информираното решение да заминат в чужбина и да работят на сляпо.“
Намалява броят на децата, ставащи жертви на трафик
Намалява броят на идентифицираните деца жертви на трафик, сочат още данните на Националната комисия за борба с трафика на хора. В сравнителен план общо за Европа делът на децата жертви на трафик у нас е по-нисък. Децата по-рядко се използват с цел сексуална експлоатация, защото в редица страни проституцията е легализирана, а когато има такива случаи, се касае обикновено за подправени документи, за да се прикрие реалната възраст, стана ясно от думите на Камелия Димитрова.
Има основна разлика между трафик и каналджийство
Относно казуса с камиона от Есекс с многобройни жертви, Камелия Димитрова подчерта, че това е „изключително трагична история, с най-шокиращия край“ и предстои да се установи дали става въпрос за трафик на хора или за каналджийство.
„Още няма ясна информация каква е била целта на това злополучно пътешествие на тези лица. Има основна разлика между двата вида престъпления. Трафикът на хора е престъпление против личността. Основното нещо, което го разграничава от каналджийството е, че целта на трафика не приключва с преминаването на границата. Целта на трафика на хора е експлоатацията на тези лица. При каналджийството целта е незаконното пресичане на границата. Има договореност между каналджиите и мигрантите. Винаги има съгласие, докато при трафика на хора това съгласие е без значение.“
Международният трафик на хора се разплита изключително трудно, доколкото е сложно престъпление, минаващо през няколко граници и има няколко нива на организация, отбеляза още Камелия Димитрова. В България по-големият дял от това престъпление е с транснационален характер. За миналата година 56% от съдебните производства са били такива.
„България все още е предимно първоизточник за жертви на трафик. Все повече се очаква ние да сме и транзитна държава и в един момент – възможно държава-дестинация“, коментира тя.
Относно различните нива на организацията на престъплението Камелия Димитрова уточни:
„От нивото на въвличане, до нивото на транспортиране, логистика, до нивото на обезпечаване на конкретни условия за пребиваване и престой на жертвите, до нивото на експлоатация, експлоатация и контрол.»
Интервю на Валерия Николова с Камелия Димитрова в предаването »Хоризонт до обед», БНР