Речта на германския канцлер Ангела Меркел е много скучна, пише Der Tagesspiegel. Тя е лишена от емоционално оцветен речник. Главата на Германия избягва глаголите и ако ги използва, той избира най-безжизнените.
Тя омекотява всяка сричка, предпочита пасивен глас и говори за себе си изключително в третото лице единствено число. Изказванията й напомнят на набор от „объркани празни фрази“, заявява авторът Клаус Бринкбоймер.
Когато главата на Германия разговаря с хората или в спокойна атмосфера дава интервю за вестник, тя се отървава от целия си емоционално оцветен речник и омекотява всяка сричка, казва авторът на статията Клаус Бринкбаймер.
По време на ездата „поддържам дистанцията“, казва тя, което свидетелства за присъщата й предпазливост, тя „обмисля нещата от края“, което говори за нейната характерна мъдрост.
Дори когато се опитва да запълни изказванията си със „страстта на младостта“, канцлерът се натъква на собствения й „реторичен таван“:
„Изглежда, че глобалното затопляне се случва по-бързо, отколкото мислехме преди няколко години“.
Целта на Меркел е да превърне ЕС в „съюз на стабилността“ и тази задача е толкова скучна, че никой дори не се интересува да я пита за това.
„Но нима има някой, освен Путин, който да иска обратното, съюз от хаос?“, недоумява авторът.
Ето типичната фраза за ръководителя на ФРГ:
„Цялото средносрочно финансово планиране трябва да бъде прозрачно и по този начин надеждността и стабилността ще се появят и в тези неща“.
Меркел избягва глаголите и ако ги използва, тя избира най-безжизнените. Тези, които попадат в речта й, тя се опитва да ги превърне в съществителни. В същото време канцлерът се опитва да избегне и съществителните.
„Всички те са прекалено ъгловати и ярки за нея“, обяснява авторът. Вместо това тя казва „това“ или „тези неща“.
„Предложенията, формулирани по този начин, се забравят след няколко секунди“, заявява Бринкбоймер.
Меркел влиза в залата и казва: „Днес, като част от поредния ми престой на федералната пресконференция, ми е приятно да обсъждам всякакви теми и да отговарям на всички въпроси, които ни вълнуват“.
„Знае ли тя, че „като част от престоя си тук “трябва да общува с хората?“, пита авторът. И защо тя казва „граждани и гражданки“ на Германия, а не „ние немците“? Бринкбоймер нарича такъв език „езикът на формулярите“.
Хората не си говорят помежду си така. Само, когато един от събеседниците забрави, че другият човек също е важен. Или една от страните не иска да се включва в спора. Или един от участниците в дискусията „през годините говори и мисли като флегматик на своя пост“.
Меркел разбира, че политиците трябва да се държат енергично и затова използва изрази като «много спешно» и «много интензивно». Но всичко това са „разхвърлени празни фрази“, в които няма нищо конкретно и нищо измеримо.
Оттук и тези „злощастни пасивни конструкции“. Тя казва:
„Вчера беше взето решение“, а не „Вчера взехме решение.“ В допълнение, канцлерът често говори за себе си не в първо лице, а в трето лице единствено число и постоянно използва „ужасната“ безлична дума човек…
Тя казва, че „опитът е придобит“. И защо не казва „научих се”?
„Това би ни събудило от една дълбокия ни сън“, заключава Бринкбоймер.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://www.tagesspiegel.de/kultur/kolumne-spiegelstrich-die-kanzlerin-sagt-ja-was-eigentlich/25136086.html
