Сирийската армия и руската военна полиция влязоха в 50-хилядния град Айн ал-Араб (на кюрдски Кобани; провинция Алепо) и в 300-хилядния Ал-Рака (административният център на едноименната провинция).
От 2014 г. първото селище се счита за център на автономния кантон Кобани и региона Ефрат като част от самопровъзгласилото се кюрдско държавно образование в Северна Сирия, второто през 2013-17 г. е действителната столица на Ислямска държава, след това също попада под контрола на проамериканските Сирийски демократични сили.
По-рано армията на Башар Асад, заедно с руските военни, завзеха древния, стратегически важен 100-хиляден Манбридж / Мамбридж (през 2012-14 г. беше контролиран от различни бойни групи, през 2014-16 г. беше контролиран от Ишиловитите, от лятото на 2016 г. той беше контролиран от формациите на SDF) и не по-малко стратегически важният 90-хиляден град Табка / Es Saura, близо до който са язовирът на Ефрат и военното летище Табка.
Тел Тамер също е завзет — той е в северозападната част на провинция Хасеке, Айн Исса — също, който е в провинция Рака.
Блестяща операция!
Руснаците и сирийците бяха на пауза, пожелаха попътен вятър на бягащите американци, а след това върнаха на Дамаск изконно сирийски земи — почти без да стрелят.
Това беше блестящо изиграна партия на геополитическа шахматна дъска.
«Асад влезе в играта и си върна контрола над огромни територии, които бяха откъснати от Дамаск през последните няколко години“, пише EurAsia Daily.
Американският Bloomberg признава:
„Путин принуди своите съюзници и врагове да приемат, че е станал архитект на политическото и военно равновесие в конфликта в Сирия“.
Агенция NewsFront съобщи: „Това, което се случи в северна Сирия, е огромна победа за Сирия и Русия. Без война. Победа ще има и в Идлиб.
А и проблемът с Ет Танф ще бъде решен с течение на времето, това може да се каже със сигурност. Но има и друг важен аспект — така нареченият ефект на пеперудата е много силен в геополитиката — когато събитията, случили се в един регион, променят ситуацията на други места, понякога напълно непредсказуемо.
Няма да гадем как ще се развие ситуацията около Украйна в близко бъдеще. Ситуацията там е доста несигурна, предишната консолидирана подкрепа на Запада вече липсва, има много умора от украинския въпрос, което се влошава от факта, че украинското правителство не е в състояние да направи нито една крачка, водеща към мир.
Дори на риторично ниво подкрепата за Украйна е доста вяла, а що се отнася до истинските неща, ситуацията в страната е доста лоша. Може би, за да настане прелом в ситуацията, има нужда само от лек полъх на вятъра. И вероятно този бриз ще подухне от Близкия изток.
Разбира се, няма да гадем и изграждаме ефимерни надежди, кой знае как и какво ще се случи, но надеждата май чука на вратата.
Петя Паликрушева